— Обръщай се — нареди дяволът.
Венефика мислено изстена. Бавно и с нежелание се завъртя, заставайки на четири крака. Адилио плю на ануса ѝ, застопори члена на входа и натисна. С известна съпротива ректумът поддаде и прие главата в себе си — вещицата изохка силно. Демонът не ѝ обърна внимание и продължи да натиска. Успя да вкара още малко и започна да клати. Жената надаваше стон при всеки тласък, макар огромният член да влизаше в нея едва наполовина. Адилио мушкаше копието си и сумтеше от кеф, пляскайки от време на време вещицата по бузите.
Оргазмът дойде отново за демоничното изчадие и с крясък то изсипа нова порция леденостудени перли във Венефика. С мляскащ звук Адилио извади члена си от задника ѝ и нададе дълбока въздишка на удовлетворение. Вещицата се килна на една страна, изпълнена с болка, унижение и демонска сперма. Загледа се в грамадния колец, който досега бе ръчкал дълбоко из задника ѝ, и мислено се помоли да не я кара да го лапа.
— Ето сега вече си имаш демон-хранител — доволно се засмя Адилио. — Ще бъда наоколо, за да навляза в обстановката. Ако имаш нужда от мен, затвори очи и извикай името ми три пъти.
Дяволът се обърна и тръгна към мрака, а завършващата му с топче косми опашка се мяташе като на котарак и плющеше по бедрата му.
— Така, най-накрая те открихме. Започвай да разказваш деянията си, братко.
Беатус вдигна очи и огледа присъстващите, обзет от разкаяние. В кабинета на отец Понтифий бяха той, седнал на масичката, и Алтий и Кастус, изправени от двете му страни като пазители. Игуменът премяташе нервно перото из пръстите си и почукваше с него сегиз-тогиз по масата.
— Явно те е срам да си признаеш, нали? — с цялата си налична строгост запита игуменът.
— Да — смотолеви Беатус.
— Е, аз ще ти помогна. Влезте!
Чакали само знак, в кабинета влязоха Хумилий, Аустерий и Анимадверто. Виждайки послушника си сред тях, Беатус сбърчи лице в душевна болка. Предател.
— Той отдавна излиза нощно време, отче игумене — забърбори Хумилий. — Първо ме молеше да не разказвам на никого, после ме заставяше да го покривам, накрая ме заплашваше. Всяка вечер изчакваше всички да заспят и се измъкваше от светата обител. Не знам къде ходеше и какво правеше, но щом се върнеше рано сутринта цялото му тяло бе в драскотини, а ходилата му в кал. Понякога се прибираше чак на обяд, изпускайки утринната служба, друг път го е нямало с дни. Когато се прибираше, само спеше и нищо не вършеше, занемарявайки задълженията си…
Аустерий прекъсна рязко мрънканията на послушника, стоварвайки гръмко чувал с камъни от гърба си. Хумилий подскочи.
— Ето тайната на измъкването му, отче Понтифие — изръмжа той, гледайки Беатус на кръв. — Изронил е хоросана на някои камъни в стената зад параклиса на Света Реконцилия. На тръгване ги е вадил, за да използва дупките като стъпала, на връщане ги е прибирал обратно. Я кажи, дяволски попе, ти ли вкисна млякото?
— Да — преглътна мъчително Беатус.
— Ти ли направи виното на оцет?
— Да.
Аустерий се озъби и стисна юмруци, готов да го размаже от бой. Игуменът го спря с властно движение.
— Успокой се, братко, успокой се. Отец Анимадверто?
Орловият взор на „Свети Юстиний“ пристъпи напред и сключи пръсти.
— Наблюдавах околностите на манастира от стената, когато внезапно видях да се вие дим зад възвишенията, ограждащи езерото. Уплаших се, защото там са нивите на манастира. Викнах на няколко послушници да известят вас и братята, а аз самият се затичах натам. Опасенията ми се потвърдиха — щом излязох на билото, пред мен се ширна огнено море, цялата реколта гореше. Досами царевицата видях брат Беатус с факла в ръка. Нищо не успяхме да спасим, както знаете. Докато новината стигне до събратята, докато налеят вода, докато дойдат… Цялата реколта е на пепел, отче игумене. Обречени сме цяла зима да караме без хляб, а животните ще трябва да ги изколим, защото няма какво да ядат.
В стаята се възцари гробна тишина, изтъкана от нишки омраза.
— Имаш ли някакви други грехове, които си вършил в манастира, за които да не знаем? — тежко попита игуменът.
— Имам — тихо призна монахът, без да смее да вдигне очи. — Преди месец-два, когато умря волът Ленис…
— Ти ли си бил? — ахна мълчалият досега Кастус. — А аз си мислех, то добичето е толкова старо…
— Защо извърши всички тези ужасни грехове? — изплющя гласът на игумена.
Беатус мълчеше. Можеше да мълчи до Второ Пришествие.