— Следвай логиката на квадрата и ще станеш мейджин4.
И Алекс следваше логиката. Подбираше жертви от определени части на града, играеше с тях Го и ги лишаваше от живот. Може би не това бе точното тълкуване на думите на мъдрата костенурка, но Мандевил беше решил, че именно това е начинът да се осъществи предсказанието. Вече за него реалното и нереалното се преливаха в едно, между сън и действителност нямаше ясно очертана граница. И всичко това водеше до неговата най-нова, неговата най-голяма мечта. След като бе познал шаха и Го, след като бе станал толкова добър играч, че играеше с партньорите си на живот и смърт, след като дори бе победил единия от учителите си, за него нямаше друга цел, нищо друго не бе от значение, освен мечтата му. Да бъде признат за най-добрия. Да стане мейджин.
Алекс допи коняка и разби чашата в отсрещната стена. Домът му все повече заприличваше на бойно поле — навсякъде се валяха стъкла, боклуци, празни гилзи, смачкани хартии, остатъци от храна. Стената беше цялата в петна от разбити чаши с алкохол, подът беше оплескан с кръв, където Алекс беше влачил труповете от мазето. Някогашният чист и подреден човек, който не вкусваше спиртни напитки, се бе превърнал в кръвожаден убиец, в звяр, който живееше в мръсна бърлога и се наливаше всяка вечер. Звярът не можеше да чака още 64 дни. Алекс искаше да играе Го по-скоро. С човек, който е играл играта и преди. Да го отвлече, да играят, да го застреля и да го хвърли в някой контейнер.
А този човек щеше да бъде Оичи Такеда.
Изминаха няколко дни. Оичи стоеше сам в къщата си, затворил очи, и мислеше. Мислеше за миналото, когато двамата със Соичиро, неговият най-добър приятел, играеха Го и с удоволствие показваха на познати и непознати как се играе тази игра. Спомняше си и Алекс — плах и несигурен, но много интелигентен. Оичи беше сигурен, че убиецът е Алекс — нямаше кой друг да бъде. Инспекторът му беше направил доста общо описание, ала старият японец дълбоко вътре в себе си чувстваше, че убиецът на Соичиро и останалите не е някой друг, а именно Алекс Мандевил, неговия най-добър ученик. Сериозен в действията си, схватлив и умен, погълнат изцяло от играта Го. Той беше тръгнал по лош път и Оичи знаеше, че скоро ще дойде за него. Много скоро…
По-скоро, отколкото предполагаше. Вратата пред него се отвори със замах и на прага застана Алекс — запъхтян, с кървясали очи. „Днес е едва дванайсетия ден от убийството на Соичиро, последната жертва — помисли си японецът. — А според Книгата на промените дванайсета хексаграма — «Пи», означава упадък. За него вече няма надежда.“
— Вероятно знаеш защо съм тук… сенсей — полупрезрително, полуподигравателно се изхили психопатът.
— Знам — въздъхна Оичи.
— Тръгвай.
Японецът стана и спокойно последва Алекс.
Този път играта беше различна. Алекс понечи да затвори Оичи в мазето, ала японецът решително отказа.
— Ще играем при равни условия. Двамата свободни, игра за игра, живот за живот. Иначе можеш да ме застреляш още сега.
Убиецът не можеше да допусне най-добрият му партньор да умре веднага и затова неохотно се съгласи. Какво пък, така играта ставаше още по-интересна. Алекс реши да направи чай, както в доброто старо време го бе учил Оичи. Това за Алекс беше форма да изрази своето уважение към сенсея, но същевременно това уважение не беше подплатено с особена искреност. В помраченото му съзнание това бе по-скоро акт на показна театралност. Алекс поднесе чая на учителя, седна срещу него и иронично каза:
— О негай шимас5, учителю.
— О негай шимас, Алекс — тихо отвърна на поздрава Оичи.
Бяха седнали от двете страни на дъската в просторния хол. Японецът се абстрахира от мизерията около себе си и играеше съсредоточено. Алекс познаваше стила на противника си и бе проучил всичките му книги. На тяхна основа той бе изградил концепцията си за победна игра и бе уверен, че успехът, както винаги, му е в кърпа вързан.
До определен момент Оичи играеше според очакванията, изглеждаше предвидим. Алекс играеше, без да се замисля много, хилеше се като инфантилен и въртеше пистолета на пръста си като каубой. Но ситуацията постепенно се измени. Неочаквано Оичи направи един умел ход — тесуджи, в югозападния ъгъл, с което коренно промени ситуацията в тази част на дъската. Алекс остави пистолета на пода и се концентрира. Наглед невинните, дори наивни ходове на Оичи изведнъж се оказваха добре премислени капани. Партията оттук нататък не се развиваше по замисления от Мандевил сценарий. В отговор на предизвикателството на Оичи Алекс започна да провежда кампания на север.
4
Мейджин — шампион по Го, най-добрият. В света има само един мейджин, който се избира всяка година чрез съревнование. — Б.а.