Седна на леглото и събу обувките си. Хрумна му една щастлива мисъл и той прехвърли полицая в Сан Франциско. Без повече да обърква закона за нормалната причинност, благоразумно си легна. През нощта сънува за гнева на Уинч.
На следния ден Фодъринги научи две интересни новини. Някой посадил една много красива пълзяща роза до дома на стария мистър Гомшот и Лалабъра роуд и че реката щяла да бъде драгирана2 чак до Ролинг Мил, за да търсят трупа на полицая Уинч.
През целия този ден Фодъринги бе разсеян и замислен. Той не прави никакви чудеса, ако не се смятат някои грижи за Уинч и чудото да завърши служебната си работа напълно безупречно въпреки рояка от мисли, които бръмчаха в главата му. Необичайната му разсеяност и кроткост бяха забелязани от няколко души и станаха повод за шеги. Повечето време той мислеше за Уинч.
В неделя вечерта отиде на църква и колкото и странно да изглежда, мистър Мейдиг, проявяващ известен интерес към окултните въпроси, изнесе проповед за „деяния, които са противозаконни“. Фодъринги не бе редовен посетител на църквата, но този път системата на догматичния скептицизъм, за която вече загатнах, бе твърде силно разклатена. Характерът на проповедта хвърли съвършено нова светлина върху тези съвсем отскорошни дарби и Фодъринги изведнъж реши да се посъветва с Мейдиг веднага след завършване на службата. Щом взе това решение, той се зачуди как не е сторил това по-рано.
Мистър Мейдиг, мършав и раздразнителен човек с удивително дълги китки и врат, изпита задоволство от това, че го моли един младеж, чието безразличие към религиозните въпроси бе известно на всички в града. След като се спира на няколко пъти, той го поведе към кабинета в жилището си, което се намираше в съседство с църквата, покани го да седне удобно и, заставайки пред ярко пламтящия огън — краката му образуваха сянка, прилична на Родоска арка върху насрещната стена, — замоли мистър Фодъринги да му разкаже в какво се състои работата.
Отначало Фодъринги малко се срамуваше и изпита известна трудност да започне изложението си.
— Боя се, мистър Мейдиг, че едва ли ще ми повярвате… — и така нататък в този дух. На края се реши да зададе въпрос — запита Мейдиг какво е мнението му относно чудесата.
Мистър Мейдиг още казваше „Хм…“ с тона на крайна задълбоченост, когато Фодъринги отново го прекъсна:
— Вие сигурно не вярвате, че някой обикновен човек като мене например, така както си седи тук, би могъл да има нещо особено в себе си и то да му дава способността да върши неща с помощта на волята.
— Възможно е — отвърна Мейдиг. — Подобни неща навярно са възможни.
— Ако мога да си послужа с нещо тук, смятам, че бих могъл да ви покажа това чрез един опит — каза Фодъринги. — Ето, вземете например бурканчето за тютюн върху масата. Искам да зная дали това, което ще направя с него, е чудо, или не. Моля, мистър Мейдиг, разрешете за минутка.
Той сключи вежди, протегна показалец към бурканчето за тютюн и каза:
— Стани вазичка с виолетки.
Бурканчето се превърна в това, което му бе заповядано.
Мейдиг силно трепна при промяната и взе да гледа ту магьосника, ту вазичката с цветя. Не каза нищо. Само се осмели да се наведе над масата и да помирише виолетките — те бяха току-що набрани и много хубави. После отново впери поглед във Фодъринги.
— Как сторихте това? — запита той.
Фодъринги подръпна мустака си.
— Просто му казах и ето, вижте какво стана. Това какво е — чудо, черна магия или друго? И какво според вас става с мен? Ето кое искам да зная.
— Наистина изключително явление.
— А до миналата седмица по това време колкото вие, толкова и аз знаех, че мога да върша подобни неща. То дойде съвсем неочаквано. Предполагам, че с моята воля става нещо, и това е всичко, което мога да разбера.
— И то е… единственото? Бихте ли могли да правите други неща?
— Боже мой, разбира се! — каза мистър Фодъринги. — Каквото поискате. — Той помисли и изведнъж си спомни за един факирски номер, който вече бе виждал. — Ей, ти! — посочи той. — Промени се в аквариум с рибки. Не, не това. Промени се в стъклен аквариум, пълен с вода и златни рибки, плуващи в нея. Ей това! Виждате ли, мистър Мейдиг?
— Изумително. Невероятно. Вие сте или нещо изключително, или… Но не…
— Мога да го променя в каквото и да е — каза Фодъринги. — Просто всичко. Ето! Стани гълъб, чуваш ли?
В следния миг един син гълъб запърха с криле из стаята и всеки път, когато наближеше Мейдиг, той уплашено се свиваше.
— Спри там, чуваш ли! — заповяда Фодъринги и гълъбът остана неподвижен във въздуха. — Мога да го променя обратно във вазичка с цветя — каза той и след като постави гълъба на масата, направи и това чудо. — Предполагам, че след малко ще пожелаете да изпушите една лула — додаде Фодъринги и възстанови бурканчето с тютюн.
2