— Не считате ли, мистър Мейдиг — рече той, — стига да не го окачествите като прекалена волност…
— Драги мистър Фодъринги! Разбира се! Не, аз дори не помислих за това.
Фодъринги махна с ръка.
— Какво да си поискаме? — рече той с нотки на щедрост и всеобхватност и според желанието на Мейдиг направи основна промяна на вечерята. — Колкото до мене — каза той, оглеждайки избора на Мейдиг, — аз винаги съм предпочитал чаша силна бира и хубава препечена порязаница с разтопено сирене и ще си ги поръчам. Бургундското вино не ми е особено по вкуса.
На часа по негова заповед се появиха желаните неща. Двамата вечеряха дълго и разговаряха като равни, когато изведнъж Фодъринги забеляза в изблик на изненада и задоволство колко много чудеса биха могли да сторят.
— А освен това, мистър Мейдиг — каза Фодъринги, — навярно ще мога да ви помогна и по отношение на някои ваши домашни неудобства.
— Не ви разбрах — отвърна Мейдиг, наливайки си чаша сътворено с чудо старо бургундско вино.
Фодъринги си взе още една порязаница със сирене и отхапа от нея.
— Мислех си — продължи той, — че бих могъл (мляс, мляс) да направя (мляс, мляс) едно чудо с мисис Минчин (мляс, мляс)… да я направя по-добра жена.
Мейдиг остави чашата си и погледна недоверчиво.
— Тя… тя, знаете, много се дразни, когато някой й се меси, мистър Фодъринги. И освен това отдавна мина единадесет и тя навярно си е легнала. Считате ли все пак…
Фодъринги размисли върху тези трудности.
— Не виждам защо това да не стане, докато тя спи.
Известно време Мейдиг упорствуваше, но после отстъпи. Фодъринги даде нарежданията си и двамата господа продължиха да вечерят, но надали със същото разположение на духа. Мейдиг се разпростря върху промените, които би могъл да очаква на следния ден у своята икономка, с оптимизъм, който изглеждаше дори за висшето съзнание на мистър Фодъринги малко пресилен и трескав, когато откъм горния етаж на къщата долетяха някакви смътни звуци. Спогледаха се изпитателно и Мейдиг незабавно излезе от стаята. Фодъринги го чу да вика икономката и след това да се качва тихо нагоре.
След около минута свещеникът се върна с бодра стъпка и сияещо лице.
— Прекрасно! — възкликна той. — И трогателно! Много трогателно! — Той се заразхожда по килимчето пред камината. — Разкаяние, трогателно разкаяние през леко открехнатата й врата. Клетата жена! Каква удивителна промяна! Станала от сън. Трябва веднага да е станала. И защо? За да счупи една бутилка бренди, която криела в шкафа си. И да си признае за това!… Но всичко това ни дава… отваря… изумителни възможности. Щом можахме да направим такава чудна промяна с нея…