Еди Маринов
Човекът, който прекрачваше граници
…имало едно време…
…живяло някога едно човекоподобно същество. Всъщност то било Човек — първият истински Човек. Една нощ, седейки сам в тъмното, изпитвайки ужасяващ страх, оставяйки съзнанието му да бъде завладяно от тъмните демони на неизвестността, този Човек търсел нещо, някакво място, където да се скрие от тъмнината, където да защити съня си от кошмарите и душата си от злото. Бушуващата навън буря събудила в разума му онези демонични хтонични твари, които всяко същество крие в подсъзнанието си. Изведнъж въздухът бил прорязан от лъч светлина. Светкавицата ударила едно дърво близо до подслона на Човека и то загоряло и не угаснало през цялата нощ, давайки утеха, ставайки подслон за душата на Човека. Тази светлина завинаги останала в спомените му и се превърнала в цел в неговия живот — Човекът искал да осигури светлина за себе си и себеподобните си, искал да им даде чудото на огъня.
Най-накрая, след дълги години безуспешни опити, през които само надеждата и споменът го карали да продължава да експериментира, той успял да постигне своята цел. Удряйки два камъка един в друг той успял да запали купчина сухи листа. Така Човекът дал на себеподобните си светлина и топлина, а и скривалище от собствените им нощни демони и те малко по малко извървели дългият път от маймуната до човека. Този Човек бил известен сред себеподобните си като Прометей. Той…
…така Човекът прекрачил своята първа граница, така бил създаден човекът. Прометей дал на хората най-големия дар — светлината, топлината, надеждата — огъня…
…имало едно време…
…родил се още един Човек. Още от най ранното си детство той видял, че хората не живеят добре, че животът им преминава във вършене на зло, че душите им са във властта на тъмнината. Този Човек решил да промени това, искал да научи хората да разпознават доброто и злото, да ги накара да се отнасят едни с други като с братя — с любов, а не ръководени от омраза или интереси. Много други преди него се били опитвали да направят нещо подобно, така че Човекът имал откъде да почерпи опит. Той се запознал с ученията на своите предшественици и малко по малко започнал да изгражда в себе си основите на своята философия.
Той прозрял какво е липсвало на предшествениците му и осъзнавайки рисковете се заел да учи хората — но не само с думи, а и с дела. Някои го почитали, други го боготворили, но имало и такива, които били застрашени от неговото учение. Скоро Човекът събрал около себе си кръг от довереници, които разпространявали учението му по далечни страни. Давайки личен пример за това, какво може и какво не може да прави човек в житейския си път, как всеки може да живее без да пречи на другите а правят същото, а помагайки им и получавайки тяхната помощ, този Човек поставил основата на съ-битийността в човешката история, на онова, което по-късно нарекли цивилизованост и хуманност. Заради това, което дал на хората, Човекът бил разпънат на кръст.Това бил Исус, наричан още Христос или Месията. Той…
…така Човекът прекрачил поредната граница, така било създадено доброто сред хората. Христос дал на хората най-големия дар — съчувствието, животът в хармония с другите — любовта…
…имало едно време…
…една нощ един Човек (дете, но все пак вече Човек) трябвало да остане навън — майка ме и баща му били заминали, а то си загубило ключовете. Прекарвайки цялата нощ под открито небе, Човекът гледал небето с множеството просветващи точици — звездите. Той мислел затова какво са те, за всичките безброй светове, които се въртели около безброя слънца. И решил, че ще отиде там, ще покаже на хората пътя към тези светове, ще направи първата крачка към Вселената.
И други преди него опитвали, но Човекът се родил в точното време и на точното място. Той посветил живота си на своята мечта и се преборил с множество трудности за осъществяването й. Когато най-после успял да си осигури първия човешки космически полет, той добре осъзнавал всички рискове, които поема — разбирал огромната несигурност на машината си, разбирал и че има невероятно малък шанс да остане жив след този полет в неизвестността. Въпреки това Човекът казал „да“ и отворил пред човечеството вратата към Всемира. Човекът направил първата крачка, издълбал руслото, по което оттук нататък щяла да премине историята на човечеството. Така и умрял — при един от своите полети. Този Човек бил известен като Юри Гагарин. Той…
…така Човекът преминал още една граница, така бил отворен пътя към Космоса. Гагарин дал на хората най-големия дар — живота сред звездите, Вселената — техния истински дом…
…имало едно време…