— Кастовата система положително ще ви лиши от всякаква гъвкавост.
— Така да бъде — отговори бързо Блай, — но също така има и известна доза собствено осигуряване. Ние имаме фирма, управляваща смесените бракове и неизменното наследяване на професиите. Всички мъже, жени и деца знаят своето място, приемат го и биват приемани, в действителност ние нямаме никакви неврози или психически заболявания.
— И нямате неприспособени хора? — попита Ламорак.
Блай отвори уста да каже „не“, но внезапно млъкна и сбърчи чело. След малко каза:
— Ще се приготвя за обиколката, докторе. Дотогава, предполагам, не бихте имали нищо против да се освежите и да поспите.
Двамата станаха заедно и излязоха от стаята. Блай учтиво изпрати земния човек до вратата.
Ламорак се почувства подтиснат от смътното усещане за криза след разговора си с Блай. Вестникът засили това чувство. Той внимателно го прочете преди да си легне. Вестникът представляваше осемстраничен табулоид от синтетична хартия. Една четвърт от него беше заета с „лични“: раждания, женитби, смърт, официалните проценти на разширяване на обитаемия обем (не площ! триизмерно!). Останалата част съдържаше училищни есета, образователен материал и фантастика. Новините, с които Ламорак беше свикнал, почти липсваха.
Една бележка само беше по-интересна и тя объркваше с незавършеността си. Под малко заглавие „непроменени изисквания“ беше написано:
„Не настъпи промяна в позицията му от вчера. Главният Съветник обяви след второ интервю, че изискванията му остават напълно неприемливи и не могат да бъдат изпълнени при никакви обстоятелства.“
По-долу, в скоби и с различен шрифт, имаше изявление:
„Редакторите на този вестник са на мнение, че Елзивър не може и няма да играе по свирката му, пък да става каквото ще.“
Ламорак препрочете всичко това три пъти.
Неговата позиция. Неговите изисквания. Неговата свирка. Но на кого?
Тази нощ не можа да заспи лесно.
В последвалите дни Ламорак нямаше време за вестници, но натрапчиво въпросът сам се връщаше в мислите му.
Блай, който остана негов водач и компания през по-голямата част от обиколката, ставаше все по-необщителен.
На третия ден Блай се спря и каза:
— Това ниво тук е предназначено изцяло за химическата индустрия. Тази секция не е важна…
Ала той се обърна твърде бързо и Ламорак го хвана за ръката.
— Какви са продуктите от тази секция?
— Торове. Органични торове — отговори рязко Блай. Ламорак обърна гръб, търсейки да види онова, което Блай избягваше. Погледът му се плъзна по изсечената изравнена скала и постройките притиснати между пластове.
— Това там не е ли частна резиденция? — попита Ламорак.
Блай не гледаше в същата посока.
— Струва ми се, че това е най-голямата сграда, която виждам тук. Защо тя е тук във фабричния район?
Това само по себе си я правеше забележителна. Той беше вече забелязал, че нивата на Елзивър бяха строго разделени на жилищни, земеделски и индустриални. Погледна пак и извика:
— Съветник Блай!
Съветникът се отдалечаваше и Ламорак го настигна с бързи крачки.
— Нещо не е наред ли, сър?
— Бях груб, знам — измънка Блай. — Съжалявам. Има някои въпроси, които измъчват ума ми…
Той продължи да върви бързо.
— Относно неговите изисквания?
Блай спря изведнъж.
— Какво знаете за това?
— Не повече, отколкото Ви казах. Прочетох го във вестника.
Блай промърмори нещо на себе си.
— Рагузник? — попита Ламорак. — Кой е той?
Блай тежко въздъхна.
— Мисля, че трябва да Ви се каже. Това е унизително, твърде неудобно за споделяне. Съветът сметна, че този въпрос ще бъде приключен бързо и няма да е необходимо да се смесва с Вашето посещение. Но вече стана почти седмица. Не знам какво ще се случи, но най-добре ще е за Вас да си отидете. Няма причина един гост да рискува да умре.
Землянинът се усмихна скептично.
— Да рискува да умре? На този малък свят, така мирен и отруден? Не мога да повярвам.
Елзивърианският съветник каза:
— Ще Ви обясня. Мисля, че така ще е най-добре.
Ламорак кимна с глава.
— Както Ви казах вече, всичко на Елзивър се рециклира. Разбирате това, нали?
— Да.
— Това включва… ъ-ъ, човешки отпадъци.
— Предполагам.
— Водата се пречиства чрез дестилация и абсорбция. Това, което остава се превръща в торове. Някои от тях се използуват като суровина за органични и други биопродукти. Тези фабрики са предназначени за това.
— Е? — Ламорак беше изпитал известна трудност с пиенето на вода, откакто се приземи на Елзивър, защото той беше достатъчно реалистичен, за да знае, че тя е пречистена, но лесно преодоля това чувство. Дори на Земята водата се пречиства чрез природни процеси от всякакви неприятни съставки.