Блай с нарастваща трудност продължи:
— Игор Рагузник е човекът, който се занимава с индустриалните процеси, непосредствено свързани с отпадъците. Това е работа на неговото семейство, откакто Елзивър за пръв път е бил колонизиран. Един от първите заселници е бил Михаил Рагузник и той… той…
— Се занимаваше с пречистването и преработката на отпадъците.
— Да. Тази резиденция, която виждате там, е на Рагузник. Тя е най-хубавата и най-комфортната на целия планетоид. Рагузник получи много привилегии, които ние нямаме, но въпреки всичко… — гневът напусна гласа на съветника — …ние не можем да говорим с него.
— Какво?
— Той настоява за пълно социално равенство. Той иска децата му да играят с нашите, жените му да посещават… О! — това беше стон на огромно отвращение.
Ламорак се замисли за бележката във вестника, в която дори не се споменаваше името на Рагузник и не се казваше нищо по-специално за неговите изисквания.
— Той е отхвърлен от обществото заради работата си ли? — попита той.
— Точно така. Човешки отпадъци и… — думите убягваха на Блай. След кратка пауза той каза тихо:
— Като Земен жител, предполагам, че не разбирате.
— Но като социолог, да.
Ламорак си спомни за Недосегаемите в древна Индия, единствените, които боравели с трупове. Спомни си за положението на свинарите в древна Юдея.
— Предполагам — подхвана той, — че Елзивър няма да отстъпи на тези искания.
— Никога! — енергично каза Блай. — Никога!
— И така?
— Рагузник заплаши, че ще преустанови работата си.
— С други думи стачка.
— Да.
— Това сериозно ли е?
— Имаме достатъчно храна и вода за сега; пречистването не е толкова необходимо в този смисъл. Но отпадъците ще се натрупат, те ще инфектират планетоида. След поколения грижлив контрол над болестите сме придобили нисък вроден имунитет. Започне ли епидемия, ще ни покоси със стотици.
— Рагузник предупреден ли е за това?
— Разбира се.
— Тогава защо, според вас, е тази заплаха?
— Той е луд. Вече спря да работи; няма пречистване от деня преди да дойдете — закръгленият нос на Блай подуши въздуха, сякаш вече надушваше мириса на екскременти.
Ламорак механично подуши, но не миришеше на нищо.
— Сега виждате — каза Блай, — че най-умно ще е да си вървите. Естествено, ние сме много унизени, че трябва да Ви го предложим.
— Чакайте, не точно сега — възкликна Ламорак. — Господи, този въпрос ме заинтересува професионално. Мога ли да говоря с Рагузник?
— В никакъв случай — каза Блай уплашено.
— Но аз бих желал да вникна в ситуацията. Социологическите условия са уникални и не бива да се пренебрегват. В името на науката…
— Как мислите да разговаряте? Приемник на изображение върши ли работа?
— Да.
— Ще попитам Съвета — измънка Блай.
Те седнаха зад Ламорак с неудобство. Гордите им лица със строги и достойни изражения бяха помрачени от тревога. Блай, седнал в средата, отбягваше очите на Землянина.
Главният Съветник, побелял, с лице, покрито с бръчки, каза с тих глас:
— Ако по някакъв начин, сър, го убедите, извън собствените си убеждения ние ще приветстваме това. Ала в никакъв случай не отстъпвайте, по никакъв начин.
Тънка завеса падна между Съвета и Ламорак. Той все още можеше да различи отделните съветници, но изведнъж рязко се обърна към приемника пред него. Той беше започнал да оживява. На екрана се появи глава, с естествения си цвят и голяма точност. Здрава тъмна глава, масивна брадичка с едва набола брада и тънки червени устни, стиснати в хоризонтална линия.
Изображението попита подозрително:
— Кой си ти?
— Името ми е Стивън Ламорак. Аз съм от Земята.
— Землянин?
— Точно така. Аз съм на посещение тук. Ти ли си Рагузник?
— Игор Рагузник, на вашите услуги — каза изображението тъжно — само дето няма да има услуги и няма и да има докато с мен и семейството ми не започнат да се отнасят като с човешки същества.
— Разбираш ли — попита Ламорак — в каква опасност е Елзивър? Има опасност от епидемии.
— За двадесет и четири часа ситуацията ще се нормализира, ако ми позволят човещина. Те трябва да поправят грешката си.
— Говориш като образован човек, Рагузник.
— Така ли?
— Ти не можеш да се оплачеш от липса на комфорт. Твоят дом, облекло и храна са по-добри от тези на всеки един на Елзивър. Децата ти са най-образовани.
— Благодаря. Със серво механизъм. И бебета без майки, които ни изпращат да се грижим за тях, докато пораснат, за да станат наши съпруги. И те умират млади от самота. Защо?