Когато си легнах, по таванския ми прозорец започнаха да трополят захвърлени водорасли и камъчета, а вятърът зави така, сякаш всеки негов порив бе една изгубена душа. По това време за мен грохота на бурите вече се бе превърнал в приспивна песен. Знаех, че сивите стени на старата къща ще им дадат отпор, а за това какво ставаше във външния свят, се интересувах твърде малко. Обикновено старата Медж бе също толкова безчувствена към тези неща, както и самият аз. Затова се изненадах, когато около три часа сутринта бях събуден от силните удари по вратата и развълнуваните нотки в хрипливия й глас. Скочих от койката си и грубо поисках да ми обясни какво става.
— Мистер, мистер! — крещеше тя на проклетия си диалект — Слезни долу, бе, ч’век, слезни долу! Един ей толчав кораб се е наденал на рифа, а онез клетници викат за помощ, ала комай всички ще се удават. Хайде, мистер Маквити, слезни!
— Затвори си устата, вещице! — раздразнено извиках в отговор — Какво те засяга дали ще се удавят или не? Прибирай се в леглото си и ме остави на мира.
Легнах отново и се покрих презглава с одеалото. „Тези хора отвън — казах си аз — вече са изпитали наполовина ужасите на смъртта. Ако бъдат спасени, след няколко жалки години ще трябва отново да преминат през същия този ад. Затова е най-добре да си заминат сега, щом като вече са изстрадали това очакване, което е много по-болезнено от самия край.“ С подобни мисли в главата си се опитах отново да заспя, тъй като тази философия, която ме учеше да считам смъртта за една малка и тривиална случка във вечното и непрекъснато променящо се човешко поприще, също така ме бе направила чужд към проблемите на битието. В този случай обаче открих, че старите разбирания все още имат здрави устои в душата ми. Няколко минути се мятах ту на една, ту на друга страна, опитвайки се да укротя моментните импулси чрез правилата на поведение, които бях изграждал месеци наред, прекарани в размисъл. Тогава чух приглушен грохот сред дивия писък на бурята и разбрах, че това е звукът от сигнален изстрел. Воден от неовладян устрем станах, облякох се и след като запалих лулата си, излязох навън на плажната ивица.
Пристъпих напред, но беше тъмно като в рог, а вятърът духаше с такава ярост, че трябваше да се обърна с рамо срещу него и така да продължа по чакъла. Лицето ми се гърчеше и кривеше под ударите на пясъка, захвърлен срещу него, а червените искри от лулата ми се впускаха в рояк зад мен, танцувайки неистово в тъмнината. Спуснах се надолу — там, където големите вълни се разбиваха с гръм — и, засланяйки с ръка очите си, за да се предпазя от солените пръски, се взрях в морето. Не можах да различа нищо и все пак ми се стори, че вихърът донесе до мен някакви викове и нечленоразделни крясъци. Внезапно както се вглеждах, забелязах проблясък и в следващия момент целият залив и крайбрежната ивица бяха осветени от ярка синя светлина. На борда лумна цветен сигнален фенер. Корабът лежеше на кила си точно по средата на назъбения риф, така захвърлен върху него, че можех да видя цялото дъсчено покритие на палубата. Това беше голяма двумачтова шхуна с чуждо стъкмяване и се намираше на около сто и осемдесет — двеста ярда от брега. Всички рейки, въжета и разкъсани ванти се забелязваха ясно и отчетливо под искрящата светлина, която струеше и проблясваше от най-високата точка на бака. Зад обречения кораб от пълната тъмнина непрестанно и неуморно се задаваха дългите премятащи се редици на черните вълни с разпръснати петна от натрупана пяна тук-там върху гребените си. Изглежда колкото повече наближаваше широкия кръг от необикновена светлина, всяка от тях набираше сила и мощ, за да се втурне още по-поривисто, докато най-накрая с рев и разтърсващ устрем се нахвърляше върху жертвата си. Отчетливо виждах десетина-дванадесет прилепени към вантите изплашени моряка, които след като светлината им откри моето присъствие, обърнаха бледите си лица към мен и умолително замахаха с ръце. Почувствувах, че ми се повдига от тези бедни гърчещи се червеи. Защо се осмеляваха да се отдръпват от тясната пътека, по която всички велики и благородни измежду хората бяха преминали?