Утрото след бурята бе спокойно и слънчево. Докато се разхождах по дългата пясъчна ивица, дочувах тежкото дихание на морето. То се надигаше и въртеше около рифа, а покрай брега бе съвсем леко набраздено. От шхуната нямаше и следа, нито пък се виждаха някакви отломки по брега, което не ме изненада, тъй като знаех за съществуването на силно подводно течение в тези води. Две ширококрили чайки кръжаха и се стрелкаха над мястото на корабокрушението сякаш виждаха множество странни неща под вълните. На моменти дочувах кресливите им гласове, когато споделяха помежду си онова, което бяха видели.
Когато се прибрах от разходката, жената ме чакаше на вратата. Щом я видях, съжалих, че изобщо я бях спасил, защото това беше край на моето уединение. Тя беше много млада — най-много деветнадесетгодишна, с бледо изтънчено лице, руса коса, весели сини очи и блестящи зъби. Красотата й бе някак си неземна. Изглеждаше толкова бяла, слънчева и крехка, че би могла да бъде духът на разпенената вълна, от която я бях извадил. Беше наметнала някои от одеждите на Медж по причудлив, но съвсем подхождащ начин. Както крачех тежко по пътеката, тя протегна ръка с очарователен детски жест и се затича към мен явно с намерението да ми благодари за това, че я бях спасил, ала аз я отблъснах с едно движение на ръката си и я подминах. Това изглежда я засегна и в очите й се появиха сълзи и тя ме последва във всекидневната и ме погледна тъжно.
— От къде сте? — я попитах внезапно.
Тя се усмихна като ме чу да говоря, после поклати глава.
— Français? — попитах. — Deutsch? Espagnol?
Всеки път тя клатеше глава, а после изромоли едно дълго обяснение на някакъв език, от който не разбрах и дума.
След закуската все пак успях да открия следа, която да ми подскаже за нейната националност. Когато отново минах по плажа, видях, че в една цепнатина между скалите във водата се бе заклещило парче дъска. Загребах с лодката си към него и го извлякох на брега. Това бе къс от една лодка и върху него или по-скоро върху дъската прикрепена към него, със странни и големи букви бе изписана думата „Архангелск“. „Значи — помислих си аз, когато гребях бавно назад — това бледо девойче е рускиня. Достойна поданица на белия цар и същинска обитателка на бреговете на Бяло море!“ Стори ми се невероятно, че толкова нежна девойка бе предприела тъй дълго пътуване с такъв несигурен кораб. Когато се върнах обратно в къщата, произнесох думата „Архангелск“ на няколко пъти и с различна интонация, но тя не прояви никакъв признак, че я разпознава.
Затворих се в лабораторията си цялата сутрин, продължавайки изследването, което бях предприел върху природата на алотропните форми на въглерода и сярата. Когато излязох по обед за малко храна, девойката седеше до масата с игла и конец в ръка и кърпеше някои скъсани части от дрехите си, които вече бяха сухи. Изпитвах негодувание срещу продължаващото й присъствие, но не можех да я изхвърля на плажа на произвола на съдбата. Скоро тя прояви нова страна от своя характер. Сочейки към себе си и след това към мястото на корабокрушението, повдигна един пръст, от което разбрах, че ме пита дали е единствената спасена. Аз кимнах с глава, за да отвърна утвърдително. При това тя скочи от стола си с възглас на голяма радост и затанцува така леко по цялата стая, сякаш беше перце, като придържаше над главата си облеклото, което кърпеше, и го развяваше ту на една, ту на друга страна с движенията на тялото си, а след това се впусна през отворената врата навън и заигра на слънчевите лъчи. Както се въртеше насам-натам, запя с жалостив тънък гласец някаква причудлива варварска мелодия, изпълнена с екзалтация.
— Влизай вътре, младо дяволче, влизай вътре и млъквай! — викнах й аз, но тя продължи танца си. После внезапно притича към мен и сграбчвайки ръката ми преди да успея да я отдръпна, я целуна.
Докато обядвахме тя бе откраднала един от моливите ми и написа върху къс хартия две думи — „София Рамюсина“, а след това посочи към себе си, подсказвайки, че това е нейното име. Подаде ми молива като очевидно очакваше, че ще отговоря със същата общителност, но аз го пъхнах в джоба си в знак на това, че нямам намерение да общувам с нея.