Малко ме засягаше дали този странен човек бе прекарал нощта пред вратата ми или на стотина левги оттук, още повече че на сутринта той си бе отишъл. Както и очаквах, след като станах и излязох навън, наоколо нямаше и помен от него, нито пък бяха останали някакви следи от среднощното му бдение.
Все пак не мина много време, когато го видях отново. Една сутрин бях излязъл да се поразходя с лодката, тъй като ме болеше малко главата от продължителното седене изгърбен и отчасти от вредния опиат, който бях приел предната вечер. Погребах покрай плажната ивица няколко мили и след това като ожаднях, слязох на брега там, където знаех, че има бистро ручейче, вливащо се в морето. Това поточе минаваше през моето владение, но самото устие, където се намирах тогава, бе извън границите му. Посмутих се, когато вдигайки глава след като утолих жаждата си, се намерих лице срещу лице с руснака. Сега аз бях също толкова правонарушител, колкото и той и от пръв поглед разбрах, че това му беше известно.
— Бих искал да ви кажа няколко думи — каза той мрачно.
— Побързай тогава — отговорих, поглеждайки часовника си. — Нямам време да слушам празни приказки.
— Празни приказки! — повтори той яростно. — Е, наистина. Вие шотландците сте странен народ. Лицето ви е твърдо, а думите ви — груби, но такива са и тези на добрите рибари, при които живея, а аз все пак откривам, че някъде дълбоко в душите им се крият честни и човечни натури. Без съмнение въпреки своята грубост вие също притежавате доброта и сърдечност.
— В името на дявола — извиках аз, — кажи си приказката и си върви по пътя. Трудно ми е да те гледам.
— Нима не мога да смекча сърцето ти по някакъв начин! — извика той. — А, виж, погледни тук — той извади един малък гръцки кръст изпод кадифения си жакет. — Погледни това. Нашата религия може да се различава по форма, но поне изпитваме едни и същи чувства и мисли, когато гледаме този символ.
— Не съм много сигурен за това — отвърнах аз.
Той ме погледна замислено.
— Вие сте много странен човек — каза той накрая. — Не мога да ви разбера. Все още стоите между мен и София. Опасна е тази позиция, която сте заели, сър. О, повярвайте ми преди да бъде твърде късно. Ако само знаехте какво съм направил, за да спечеля тази жена — как рискувах тялото си, как загубих душата си… Вие сте една малка пречка в сравнение с някои, които съм преодолявал — вие, когото един удар с нож или с камък завинаги биха отстранили от пътя ми. Но Господ да ме пази от това! — извика диво той. — Аз съм вече твърде дълбоко съгрешил, твърде дълбоко. Всичко друго, но не и това.
— По-добре за теб ще бъде да заминеш обратно за родината си — казах аз, — вместо да се прокрадваш през пясъчните хълмове и да нарушаваш спокойствието ми. Когато имам достатъчно основания да вярвам, че си се махнал оттук, ще предам тази жена на попечителството на руския консул в Единбург. Дотогава ще я закрилям сам и нито ти, нито кой да е руснак, родил се някога, няма да я отнеме от мен.