- Откъде знае, че сте по петите му? Да не би да има свой човек в Бюрото?
- Не съм толкова параноична.
- Може би знае, че някой задава въпроси.
- Как?
- Може би познава някой разпитан?
Остави ѝ това предположение като една възможност за обмисляне.
- Или може би сме го разпитвали? Господи, Бекер, смяташ ли, че е възможно да сме говорили с него и да сме го оставили да си ходи?
- Не знам. Той следва един определен модел до отвличането на петото момче - и преди да разберете, че то е мъртво. На твое място бих прехвърлил отново протоколите от разпитите в Стамфърд; може би ще попаднеш на нещо интересно, което си пропуснала първия път.
Лицето на Карин потъмня, тя стисна зъби.
- Ако случайно сме го разпитвали там, ще го пипна.
- Разбира се, възможна е и друга причина за специалното старание да покрие следите си в този случай - причина, която няма нищо общо с вас и вашето разследване. Това може да е особено място за него. Може да е роден в Стамфърд. Или пък някой да знае, че той е там. Може да е оставил някаква следа, за която се сеща, но няма начин да я унищожи. Само съзнанието за повишена уязвимост може да го накара да промени избрания модел на поведение.
- Достатъчно логична причина да се върна към случая в Стамфърд.
- Това е и моето мнение. Няма да ти отнеме кой знае колко време отново да прехвърлиш нещата. Тялото върху разделителната линия ти съобщава и още нещо.
- Трябва ли да питам какво?
- Не се горещи, обмислям го. Смятам, че това е доста тромав начин за прикриване на следи. Много по-лесно би било да изхвърли трупа някъде далеко от магистралата - и тогава няма да остави никакви указания за посоката си. Или още по-добре: скрива тялото и си осигурява месеци спокойствие. Може да направи и нещо друго: изхвърля тялото от дясната страна на магистралата, прави завой и потегля в обратна посока. Но той не избира нито една от тези възможности и моето предположение е, че е бързал прекалено много, за да обмисля поведението си. Или е видян с детето, или се е случило нещо друго, което го е хвърлило в луда паника и неподготвено бягство. Провери докладите на стамфърдската полиция за произшествия в района в границите на няколко часа от определеното време на смъртта. Ако е тръгнал внезапно, какво е оставил след себе си? Неплатен наем или ипотека? Малко вероятно: той като че ли е в непрекъснато движение. Вероятно е приходящ - в мотел, не в хотел: никой няма да рискува да минава през оживено хотелско фоайе с отвлечено дете. Провери всички мотели в околността, установи кой е напуснал този ден - обърни особено внимание на напусналите предварително или без да платят...
Бекер замълча и ѝ се усмихна.
- Вече сигурно си направила всичко това, нали? - запита той
- Да, по-голяма част от изброеното - въздъхна тя. – Но ти си прав, няма да ме заболи да проверя пак.
- Обаче ти не ме потърси за това.
- Отчасти и за това. Ти си наистина много добър. Не беше ми минало през ума, че е възможно да съм разпитвала този кучи син и да съм го оставила да си иде. Не мога да ти опиша как се чувствам, когато си го помисля.
- Ти ли си провела разпитите, Карин?
- Някои от тях.
- Заместник-шефът на отдел „Отвличане“ върши черната работа?
Карин се размърда на стола си с явно неудобство.
- Защо не? Не съм забравила как се прави. И съм доста добра.
- Не се и съмнявам. При нормални обстоятелства.
- Какво искаш да кажеш с това „нормални обстоятелства“?
- Когато не си прекалено въвлечена в случая.
- Разбира се, че съм въвлечена. Работя върху този случай от седем месеца. Искам да обеся това чудовище за топките.
- Започнала си да работиш на предната линия в Стамфърд, след четвъртото отвличане. Т.е. след като си се занимавала със случая само пет месеца.
- Пет месеца е дълъг период.
- Не съвсем. Със сигурност не е достатъчно дълъг, за да изкара всички заместник-директори от кабинетите им на предна линия. Всички, които познавам, бяха повече от щастливи, когато напуснаха предната линия и се наместиха в кабинетите. Не подхожда на един шеф да се смесва с простолюдието и да задава въпроси като обикновен агент. Никой с амбиции за кариера няма да рискува репутацията си с излизане на улицата и с черната работа там. Това е погрешна стъпка, Карин, особено ако се окаже безрезултатна. В такъв случай ти ще бъдеш квалифицирана едновременно като некадърен агент и незаслужаващ уважение шеф. Затова употребих думите „прекалено въвлечена“.