- Дойдох при тебе заради това.
- Може би. Съмнявам се обаче, че си тук само за да спасиш собствения си задник, дори и да приема че мога да ти помогна. Или бих ти помогнал... На колко години са жертвите, Карин?
- Четири от тях бяха десетгодишни, две - деветгодишни.
- В досието ти е вписано, че имаш дете. Момче, нали?
- Джак.
- Около десетгодишен?
- Ще стане на десет след три седмици.
- Това има ли нещо общо с прекомерния ти интерес в този случай?
- Прекалено опростен начин на разсъждение, който не ти прави чест. Не виждам какво общо може да има между моя син и случая, върху който работя.
- На теб ли са дадени родителските права?
- За Джак ли?
- Някой е получил родителските права след развода, нали? Ти ли си този някой? Или бившият ти съпруг?
- По дяволите, Джон. Къде е връзката между родителските права над сина ми и това, за което говорим?
- Не знам. Как е решен този проблем?
- Не би задавал такива въпроси на един мъж. Ще търсиш ли обяснения защо примерно Хатчър се впряга прекалено - според мен - във връзка с даден случай? Не, разбира се. Ще се отнесеш към него като към колега професионалист и край.
- Случайно знам, че Хатчър няма достатъчно въображение, за да се впрегне в каквото и да било. Той се интересува единствено от личната си кариера. Но ти си различна - въпреки че си все още страхотно амбициозна. Ти притежаваш и въображението, и емоционалната склонност да приемеш определен случай прекалено присърце.
- Емоционална склонност? О, хайде, Бекер. Говори английски, ти си между приятели.
- Знаеш много добре какво имам предвид.
- Не, не знам. И никога не съм знаела. Ти искаше от мен да се заинтересувам повече от необходимото в случая Бахуд. Тогава си въобразявах, че разбирам защо. Ти спеше с мен. Бяхме почти влюбени един в друг - предполагам. Искаше някой да споделя емоционалната ти оценка на този случай, защото той те плашеше и те караше да се чувстваш самотен. Ти реши тогава, че и аз съм като тебе. Но сгреши. Почти ми се искаше да бъда, главно заради връзката ми с тебе, но аз не съм този тип, Джон. Просто не съм. Защо сега изпитваш нуждата да мислиш отново, че съм такава, честно казано, не ми е ясно.
Бекер стана и постави ръце на облегалката на стола си. Пилотът и собственикът прекъснаха разговора си и се вторачиха в него.
- Какво? - запита тя.
- Разкажи ми за шестата жертва.
- Бързаш ли за някъде?
- Не. Слушам те.
- Защо мъжете винаги се държат по този начиц? В мига, когато даден проблем излезе наяве, в секундата, когато най-сетне има шанс да се говори сериозно за нещо - те си тръгват. От стаята, от къщата... Не искам да разговаряме повече, случаят е приключен.
Тя вдигна очи към пилота и срещна любопитния му поглед.
- Аз не съм отишъл никъде.
- С единия крак си вече навън.
- Не е вярно. Тук съм: Просто стоя прав.
- С единия крак навън, с едното око - към екрана на телевизора.
- Не си спомням да си била толкова забавна последния път, когато работихме заедно - забеляза той.
- Как ще си спомняш, след като бе прекалено зает да ме чукаш.
- Да те чукам? Мислех, че сме били „почти влюбени“.
- Може да си бил, а може и да не си. Казах го просто ей така.
- А ти беше ли?
Карин сви рамен.
- Наполовина, една четвърт, една осма. В известно отношение, Джон, доволен ли си?
- В такъв случай как стои въпросът с чукането?
- Това е нещото, което правехме в леглото.
Карин срещна погледа на пилота директно и дръзко. Той побърза да си даде вид, че зяпа стаята. Когато ѝ обърна безопасно гръб, се ухили с облекчение на собственика.
- Май че ме обвиняваш и за тази част - не се предаваше Бекер. - Ти си била влюбена с някаква частичка от себе си, а за мен остава чукането. Така ли си спомняш връзката ни?
- Джон, истината е, че почти не си я спомням... О, да, едва не бях убита и прекарах месец в болницата. Спомням си добре тази част. Какво очакваш да кажа? Нещо, което да ти облекчи чувството за вина? Ти нямаш вина. Не си отговорен за случилото се.
- Какво благосклонно опрощение.
- Ти не си отговорен за съблазняването на двайсет и шест годишен агент новобранец. Не си...
- Съблазнил! Съблазнил? Какво искаш да кажеш с тази архаична дума?
- Казах, че не си го направил.
- „Съблазняването“ означава ли, че съм те подмамил да вършиш нещо, което не си искала? Това ли е значението на думата? До двайсет и шест години бе успяла вече да се омъжиш и разведеш. Как точно съм те съблазнил? Слагал съм опиати в чашата ти? Омаях те със заклинания да си събуеш пликчетата? Доколкото си спомням, бяхме установили твърдо факта, че аз не притежавам никакъв чар.