Выбрать главу

-      Да, имахме съгласие по този пункт. Пилотът ни се смее, ако това те интересува.

Бекер се обърна към пилота, който открито се бе вторачил в тях и напразно се опитваше да си придаде сериозно изражение.

-      Представяте ли си дори за миг, че някой може да успее да съблазни заместник-директорката Крист? - запита го Бекер.

Пилотът се изкашля и отново се обърна към собствени­ка. Двамата се отдадоха неочаквано на оживена дискусия по прогнозата за времето. Истината беше, че през по-голямата част от полета до планината пилотът бе търсил начини да опита почвата със заместник-директорката Крист, без да рискува кариерата си. Ако Бекер някога я е съблазнил, пилотът много би искал да знае как точно. Което важеше за по-голяма част от мъжете в Бюрото. Ако заместник-директорката имаше изобщо някакъв личен живот след развода си, тя бе взела мерки да го прикрие добре. Разбира се, кратката ѝ връзка с Бекер преди десетина години бе широко известна, благодарение на усилията на заместник-директора Хатчър, който се бе опитал да я използва срещу Бекер. Но и този случай бе попаднал в специална категория, както всичко, свързано с агента Бекер. Говореше се, че той бе успял да се измъкне дори от убийство. Както повечето други агенти, пилотът го оправдаваше.

Все още побеснял, Бекер отиде до машината за газира­на вода, ритна я и се върна на масата. Собственикът отвори уста, но пилотът го убеди с поглед да си трае. Бекер седна рязко на стола си.

-      По-добре ли си? - запита Карин.

-      Газираната вода е вредна за зъбите - обяви Бекер.

Карин се опита да прикрие усмивката си.

-      Предполага се, че аз съм шефът на тези хора, Джон. Не е добре да ме въвличаш в твоите малки гневни избухвания.

-      С този глас ли държиш сина си в подчинение? Строг, но логичен?

-      Джак не рита вещите. И не ме кара да се чувствам неудобно на обществени места.

-      Тогава, изглежда, е много скучно дете.

-      Никога не говори така с родител - отби Карин атаката с остър тон. - В никакъв случай, ако държиш да продължиш разговора. Джак е чудесно дете, умно, чувс­твително момче с богато въображение. Той няма нужда от агресивност, за да се изтъква и да привлича внимание.

Бекер промърмори нещо неразбираемо, но ѝ се усмих­на слабо, макар и с известно усилие.

-      Съжалявам.

Карин премести папката успоредно с ръба на масата.

-      Ние като че ли се отклонихме малко от темата на разговора.

Бекер скръсти ръце на масата, пародирайки примерен ученик, и въздъхна шумно.

-      Готов съм.

-      Шестата жертва... - започна Карин и замълча, докато Бекер се отказа от ученическата си поза. Тя знаеше, че когато ставаше въпрос за работа, Бекер бе сериозен и безпристрастен, но той рядко успяваше да бъде такъв в нейно присъствие. Трикът бе тя да се държи настрана от работата, без да изпуска възможността да я насочва и контролира.

-      Номер шест - продължи тя - бе Грег Масуун, който изчезва от училищна екскурзия до музея по естествена история в Куинси, Масачузетс.

-      Колко време след последната жертва?

-      Два месеца и половина.

-      Господи. Той вече не е просто гладен. Апетитът му е направо вълчи. Колко време е държал това момче?

-      Един месец.

-      Кога открихте тялото?

-      Преди седмица.

-      Скоро може да се очаква нов удар.

-      Другата причина, поради която съм тук.

-      Очакваш от мен да го спра, преди да е грабнал друго дете? Нямаш нужда от мен, трябва ти чудо. Опитай с молитва.

-      Направих и това. Господ помага на тези, които си помагат сами.

-      С радост чувам, че той все пак помага на някого. Какво представляват децата на външен вид? Има ли нещо общо между тях?

-      Всичките са момчета, девет или десетгодишни. Бели, кестенява коса, очи сини или кафяви - четири с кафяви, две със сини. Обикновен тип - като съседските момчета.

-      На какви съседи обаче? Видяла си снимките им - имам предвид тези от къщи, не от моргата. Как изглеждат, Карин? Има ли загатване за принадлежност към даден етнос? Красиви? Високи или ниски за възрастта си; с очила или с бейзболни шапки? Дай ми нещо, от което да тръгна.

-      Обикновени деца с чипи носове и лица, покрити с лунички - без луничките, ако разбираш какво искам да кажа. Симпатични, но нищо извън обикновеното. Нито едно от тези деца не идва от беден квартал, не са работили за търговци на опиати, не са участвали в банди. - В гласа ѝ пропълзя горчивина. - Те изглеждат добри деца. По дяволите, Джон, изглеждат сладки. Невинни.