Едгар си разреши да се приближи малко до колата ѝ, за да огледа главата ѝ по-ясно. Симпатична жена беше. И секси. Много секси. Налудничава, да, но похотлива като него самия. А сега е и сама, слава Богу.
„Едва ли ще се наложи да я насилвам“ - мислеше си той. Щом разбере, че е в неин интерес, сама ще се натисне. Единственото, което трябваше да направи, бе да заплаши, че ще насъска ченгетата, и да се закълне, че ще свидетелства срещу нея - как ще разбере, че заплахата му е само блъф? Не е насилване, нито шантаж - само леко подтикване в определена насока. А после - вкарай я в мотел без бръснач и останалото ще стане от само себе си. Нямаше намерение наистина да я върже - въпреки че изкушението бе голямо.
Едгар пое дълбоко дъх и се опита да прекрати сексуалните си фантазии. Твърде дълго се бе влачил по пътищата сам, а самотата играеше лоши шеги на въображението... Никога не беше така сексуално активен вкъщи, както по време на пътуване: досега не му бе хрумвало да връзва жена си. Нито пък тя се бе сещала за подобна възможност, което бе част от проблема. Ако Мими имаше поне малко вкус към сексуални експерименти, ако поне му показваше, че го желае, ако всеки път не се налагаше Едгар да започва увертюрите... вероятно нямаше да бъде в такова състояние. Спомни си Дий на четири крака върха килима да реве като животно. „Исусе, трябва да има някакъв начин. Шибай я първо до омаломощаване, после викни ченгетата да я арестуват. Или просто я начукай, ако не успееш с второто. Но го направи така, че да си върнеш за гадния ѝ номер!“ Увлечен в мислите си, той почти настигна колата ѝ, преди да разбере, че е спряла на прелез. Тя погледна в огледалото за задно виждане и той видя очите ѝ да пробягват по лицето му. „Разбира се, че си спомня за мен - помисли си той, - има си хас да забрави онази нощ!“ И тъй като тя вече знаеше, че той е тук, налагаше се да направи нещо или просто да се обърне и да изчезне. Сред пробляскващи светлини и оглушителни свирки през прелеза се заточи товарен влак. Край - Дий бе хваната в капан: бе притисната между влака отпред и колата на Едгар отзад. В този миг тя задържа очите му в огледалото и той забеляза, че устните ѝ се раздвижиха. Сега бе моментът да излезе или само да я погледне в огледалото, да обърне колата и да забрави всичко.
Все още не съвсем наясно как да започне и какво да каже, Едгар се приближи до колата на Дий и се наведе към нея, широко захилен.
- Представи си само каква среща! - възкликна той.
- Светът е малък - отвърна тя. Влакът дигаше такъв шум, че той едва я чуваше.
- Спомняш ли си за мен?
- То се знае - откликна тя с подигравателна усмивка. Едгар си спомняше добре тази усмивка. Дяволски секси, сякаш го предизвикваше да предприеме следващата стъпка. - Ти си Лайл.
Едгар погледна за миг влака и си пожела наум да се изниже по-бързо. Продължаваше да не е наясно какво смята да каже, но не му се искаше да го крещи.
- А ти спомняш ли си за мен? - запита тя.
- Не съвсем - отговори Едгар, опитвайки се да ѝ сервира копие на собственото ѝ подигравателно хилене. - Ти си Дий.
- Добро момче.
- Точно мислех за теб - продължаваше Едгар.
- Гледай само какво съвпадение! И аз мислех за теб. - Тя го погледна изпод полуспуснати клепачи. - Искаш да минеш пръв? Първата стъпка принадлежи на мъжа, винаги съм го предпочитала така.
- Като че ли не беше точно така, но няма значение - подхвърли Едгар. - Чудех се всъщност дали да извикам ченгетата и да им кажа къде ще те намерят, или да те отведа до най-близкия мотел и двамата да се споразумеем там.
- Имаш ли телефон в колата си?
- Не.
- В такъв случай как ще се обадиш на ченгетата оттук? Така че по-добре ще е да се отбием в най-близкия мотел.
- Надявах се, че ще кажеш точно това.
- Истината, Лайл, е, че най-близкият мотел е моят.
- О, не - поклати глава Едгар. - Няма да ходим в твоя мотел.