ГЛАВА
22
Провериха езерото достатъчно бързо. То бе плитко и се претърсваше леко на разстояние около сто и двайсет метра от дървената платформа, която осигуряваше единствения възможен достъп до него: в останалата си част езерото бе заобиколено от стръмни скали и бреговете му там бяха почти непристъпни. Невероятно беше Джак, с неговите ограничени възможности на начинаещ, да се опита да плува - или да успее да преплува - по-далеко от брега.
Общите усилия на Карин, Бекер, Блокър и Рийз - двамата местни полицаи - заедно с две дузини доброволци от лагера завършиха безрезултатно: в горите наоколо нямаше и следа от Джак. Към средата на следобеда Карин и двамата местни полицаи стигнаха до извода, че е време да се извика щатската полиция. Тя привика също и хора от силите на ФБР от Олбъни и Бостън, които щяха да се явят на място едва сутринта на следващия ден.
През целия ден Карин се държа като жена, която добре контролира и себе си, и обстоятелствата, организираше и насочваше претърсванията, съветваше се учтиво с Блокър и Рийз, консултираше се с Бекер със същата учтива готовност да го включи в решаването на проблема, вземаше решения, провеждаше телефонни разговори. Бекер не виждаше и следа от обезумялата майка или истеричната, побъркана от чувство на вина жена от изминалата нощ. Тя цял ден не го погледна в очите, но това се дължеше на вътрешния ѝ смут, който само той можеше да усети. За света около нея тя бе енергична професионалистка, решена твърдо да се справи с непосредствената задача. Чудеше ѝ се, смаян от силата, която тя като че ли черпеше от работата си. Дори полата и жакетът ѝ изглеждаха като току-що изгладени. Само когато бе близо до нея, усещаше киселата миризма на страха ѝ. Беше взела душ рано сутринта, но познатата воня се бе просмукала дълбоко в дрехите ѝ.
Когато взе решение да се обърне към щатската полиция, Карин издърпа Бекер настрана от местните полицаи и възпитатели.
- Аз съм прекалено вътре в нещата, Джон, и имам нужда от твоето обективно мнение. Ако ставаше въпрос за нечие друго дете - имам ли достатъчно причини да твърдя, че има случай на отвличане?
- И аз съм прекалено вътре в нещата - отвърна Бекер.
Тя отхвърли протеста му настрана с рязко, кратко махане с ръка. Ничия друга загриженост и болка не можеха да се приближат до нейната...
- Имам ли достатъчно основания да смятам, че Джак е отвлечен? - Сега тя бе с лице към него, но очите й бяха насочени някъде над рамото му.
- Какво значение има? Обяви го за отвлечен. Той ти е син - какво му пука на когото и да било дали постъпката ти е технически оправдана или не?
Тя затихна и Бекер забеляза как кръвта ѝ бавно изтече от лицето, а после също така бавно се върна обратно. Очите ѝ бяха така упорито вторачени в далечината, че той се обърна, за да разбере какво гледа. По дънера на дърво зад него се катереше катеричка, но на половината път внезапно замря, сякаш едва тогава забеляза хората наблизо, и бързо изприпка на другата страна на дървото. Бекер проследи подскоците ѝ за миг, давайки време на Карин да се овладее. Питаше се колко ли пъти този ден бе преминала през същата криза, докато се бе опитвала да мобилизира всичките си вътрешни сили срещу мощната вълна на отчаянието.
- Ти си много опитен агент - заяви тя накрая, думите ѝ бяха обмислени и прецизни. - Предвид необходимото попълване на документацията по случая те питам дали според теб съм оправдана да намеся щатската полиция по случая само на базата на подозрение за отвличане. Задавам въпроса официално. Ще оценя съответно официален отговор.
- От какво се страхуваш: от обвинения в злоупотреба със служебно положение? Просто го направи и ако по-късно някой започне да задава въпроси, прати го по дяволите. Става въпрос за Джак.
- Знам за кого става въпрос - изсъска тя.
- Съжалявам. Но не се безпокой, всеки ще разбере.
За пръв път този ден го погледна директно с пламнали от гняв очи.
- Хич не ми пука какво те ще разберат! Задавам ти прост въпрос. Престани с тези номера на заядливо копеле и просто отговори да или не.