- Продължавай.
- Ламънт се е прибрал в скривалището си. Единственото, което трябва да прави отсега нататък, е да се спотайва и ние ще го открием само ако случайно се спънем в него. Той има изпитана практика в това отношение, избрал си е предварително скривалището, покрил се е добре в него - предимството е негово. Но ако го изкараме от леговището му и го принудим да бяга - предимството е наше. Намираме се на една територия, където имаме всички шансове да се справим. Няма кой знае колко места наоколо, където да може да избяга - стига да го избутаме от укритието му.
Карин се вгледа в картата, мислите ѝ бясно препускаха из главата.
- Как ще го накараме да бяга?
- Трябва да го изплашим, да го накараме да смята, че затваряме обръча си около него. Само така ще успеем да го измъкнем от леговището му. Повтарящи се съобщения по местното радио и телевизия, че започваме претърсвания от къща на къща, че сме концентрирали усилията си върху местата, които дават подслон на преминаващи пътници, може би ще го стреснат достатъчно, за да го принудят да се впусне в бяг.
- Може би. Но няма да имаме на разположение достатъчно хора, за да проведем наистина претърсвания от къща на къща - освен ако знаем къде точно да търсим.
- Той няма начин да знае, че не го вършим. Ако го чуе по радиото, ще повярва. Защо да не повярва? Може ли да си разреши да рискува?
- И така, той се впуска в бяг. Но той не е заек: ще бъде в кола и може да отиде практически навсякъде.
- Ще го вкараме в капан. Съобщи, че претърсването започва по права линия от тук до тук - Бекер посочи две точки на картата. - Той ще се спусне да бяга в тази посока. След като го изкараме навън, ще можем да затегнем примката около врата му още повече. Погледни, през планината минават малко пътища. Постави полицейска кола на тази пресечка, друга - ето тук, и ти ще принудиш всеки, който се опитва да избегне полицаите, да се отклони по шосе 21. Блокирай го - той се замисли над картата още секунда, показалецът му се въртеше над нея като пчела над цвят. - Тук. Пълна блокировка, цялостно претърсване на всяка кола, минаваща по него. Можем да осигурим достатъчно хора за тази цел.
- Има начини за изплъзване от капана.
- Да, има - съгласи се Бекер. - Ако е достатъчно хитър, ако познава добре околността, ако подозира капан.
- А е възможно и да се окаже от другата страна на линията на претърсване. Тогава няма да обърне внимание на блъфа и ще остане, където е. Възможно е да потегли на север и да се отправи към Канада.
- В който случай няма да бъдем по-зле, отколкото сме в момента. Виж какво, Карин, не ти предлагам велик план, но е нещо положително. Нещо, което можем да приложим веднага на практика. Нямаме време за губене.
Карин мълчеше, все още втренчена в картата.
- Боби Рейнълдс издържа само три седмици - наруши мълчанието Бекер. Карин трепна. - Ламънт бърза все повече и повече. Джак може да има...
- Знам.
- Разбира се. - Той постави ръка на гърба ѝ, но Карин се дръпна.
- Добре - кимна тя.
- Остава да убедиш щатската полиция да ти съдейства.
Тя изсумтя презрително.
- Не е проблем - ще го направя.
- Знаеш ли какво ме изплаши истински? - запита тя, когато тръгнаха към другите.
- Какво?
- За пръв път обяви гласно, че срещу нас е Ламънт.
Бекер въздъхна.
- Както виждам, каквото и да направя, ти причинявам болка. Накъдето и да се обърна, вечно стъпвам погрешно. Извинявай.
Тя плъзна ръка в неговата и я стисна леко.
„Все пак е някакъв вид контакт - помисли си Бекер. - Тя все пак ми даде поне това...“
* * *
След съвещанието с щатската полиция Бекер и Карин се настаниха мълчаливо за през нощта в канцеларията на лагера: Бекер - върху походното легло, а Карин - на нейното място до прозореца. Няколко часа преди зазоряване тя се вмъкна в леглото и се сви до него: двамата едва се побраха на опънатия му брезент. Бекер установи, че тя бе свалила кобура, както и блузата и полата си. Той я обви с ръце и зачака да види какво още ще поиска, но тя се нуждаеше само от това.
- Не знам какво още да направя - прошепна тя с отчаянието на изгубена душа. - Направих всичко, което знам.
- Ще го намерим - заутешава я Бекер.
- Знам. И когато го направим, ще го убия.
Бекер се стресна. Имаше предвид, че ще намерят Джак. Събуди се пак точно преди съмване и от треперенето на тялото ѝ разбра, че тя плаче безмълвно. Когато стана при първата все още сумрачна дневна светлина, очите ѝ бяха сухи, но изглеждаха ужасно. Торбичките под тях бяха слезли надолу почти до бузите ѝ - разширяващи се тъмни петна, като почернени с въглен...