ГЛАВА
23
Аш намери хапчетата на Дий в чантата ѝ и с труд ги преброи върху плота до умивалника в банята. Не беше взела нито едно хапче от доста дълго време. Чуваше гласа ѝ от другата стая, висок, бодър, оживен - говореше на новия Томи какъв голям късмет беше извадил: тя беше успяла да го открие и да си го прибере обратно! Аш се зачуди дали е редно да я насили да си вземе хапче. Бе успявал в миналото, но когато тя лежеше инертно на задната седалка, удавена в безмерната си тъга. Тогава натикваше хапчето дълбоко в устата ѝ и стискаше челюстите ѝ, докато преглътне: в това състояние тя бе прекалено слаба, за да се съпротивлява.
Никога не я бе виждал така възбудена толкова продължително време и беше изплашен. Този път бе съвсем различна - като че ли Томи сам по себе си вече ѝ беше недостатъчен. Тя говореше без спиране за „работниците“, които ѝ го бяха отнели, и как тя бе съумяла да си го върне обратно. Сега вниманието ѝ сякаш беше раздвоено между момчето и жаждата за отмъщение срещу социалните работници и полицаите. Тази промяна плашеше Аш. Той все още не смееше напълно да си го помисли, но му се струваше, че Дий вече не бе напълно под контрол. А ако тя изпуснеше юздите, какво ще стане с него? Той знаеше, че сам той не е способен да упражнява истински контрол над каквото и да било.
Аш се върна на мястото си до вратата с лице към телевизора, който стоеше върху шкафчето срещу леглото с екран, обърнат леко към него. Новият Томи, гол върху леглото, прикриваше слабините си с ръце, а Дий говореше ли, говореше... Момчето изглеждаше изплашено, но Аш разчиташе и упорство на лицето му. Вече бе демонстрирало смелост с опита си да избяга. Големият мъж се надяваше, че няма да направи още нещо толкова глупаво: Дий изглеждаше много близо до яростно избухване дори и без провокация.
- Дий - стреснато възкликна Аш. - Дий, погледни!
Той сочеше екрака на телевизора - току-що бяха прекъснали сутрешното шоу със специално съобщение. Лицето на новия Томи изпълни екрана.
- Това е Томи - извика той и тя рязко се обърна. - Погледни, Томи, показват те по телевизията!
Лицето на Джак бе заменено от това на Карин Крист, която обясни със сдържан тон плановете на полицията за търсене на детето и хващане на злосторниците. Лицето ѝ бе толкова измършавяло и измъчено, появата ѝ по телевизията - така неочаквана, че на Джак му бяха нужни няколко секунди, за да се увери, че наистива беше тя.
- Майка ми - възкликна той смаяно.
Дий стоеше близо до телевизора с изкривено от ярост лице, което като че ли излъчваше отрова.
- Кучката гадна! - изсъска тя.
- Това е майка ми - повтори Джак.
Дий го шамароса така силно, че той се търколи върху леглото.
- Това е кучката, която те взе от мен - изкрещя тя. - Не смей да я наричаш майка. Тя не ти е майка, тя е една от работничките по случая. Тя те забеляза, разбра колко си прекрасен, колко си ценен, пожела те за себе си, измисли всички тези лъжи за мен и те ѝ помогнаха да те открадне!
Образът на Карин бе заменен с карта: закривена червена линия я пресичаше от единия до другия край, а триъгълници, напомнящи остриета на стрели, сочеха посоката на движение на полицейските сили. Картата изглеждаше като разработен с подробности план за военна кампания.
- Кучка, кучка, кучка!
Докато Аш се гърчеше вътрешно в напразни усилия да разбере за какво става въпрос, Томи бавно се изправи на леглото, като държеше лице с две ръце: бе забравил свенливостта си.
- Тя идва - мяташе се Дий из стаята. - Кучката идва, ще се опита пак да те открадне!...
Хвърли куфара върху леглото и засъбира дрехите си.
- Няма да успее да го направи. Няма да те вземе отново!
На телевизионния екран се върна редовната сутрешна програма и Дий гневно го изключи.
- Облечи го - нареди тя рязко на Аш. - Тръгваме веднага.
Опакова багажа за две минути. Коленичи пред Джак, който стоеше в средата на стаята вече с панталонките си, но още с незавързани обувки.
- Не се безпокой, няма да ѝ разреша да те открадне отново. - Обхвана с ръце лицето на Джак. - Ти си толкова, толкова безценен за мен. Няма да издържа, ако пак те вземе от мен! И ти няма да издържиш, нали, Томи? Ще бъдеш толкова наранен, колкото съм аз, нали? Ще те боли точно толкова, колкото и мен... Не се безпокой. По-скоро ще те видя мъртъв, отколкото да разреша да попаднеш отново в ръцете ѝ!