В очите ѝ имаше сълзи, но Бекер не усети следи от тях в гласа ѝ.
- Изглеждат така, както и ти вероятно на тяхната възраст - продължи тя.
- На тази възраст аз изглеждах изплашен - прекъсна я той.
Карин замълча.
- Знам, Джон. Спомням си, ти ми разказа. И тези деца трябва да са изглеждали ужасно изплашени през последните седмици от живота си.
Бекер кимна, вторачен в масата с невиждащ поглед, вглъбен в себе си.
- Ти остана жив. - Гласът ѝ бе тих и нежен. - Но те умряха. След две седмици друго дете ще ги последва.
- Причината за смъртта? - Гласът му прозвуча някак странно: като че ли всеки момент можеше да се пропука и той заедно с него. Погледът му все още бе забит в масата.
- Задушаване.
Бекер дойде на себе си с рязко трепване.
- Задушаване? Не от побоите?
Карин поклати глава.
- Мнението на лекарите е, че продължителният периодичен побой сигурно ги е приближавал до смъртта, но накрая той ги е задушавал.
- Задушавал, не удушвал?
- Лекарите смятат, че вероятно е ползвал възглавница, одеяло или нещо подобно. Няма следи от съпротива. Но дори и да е имало, пак нямаше да има никакви косми, кожа или кръв под ноктите им.
- Защо?
- Всички са измити много добре след смъртта. „Почистени“, както казват медицинските ни експерти. Ноктите изчистени, косите сресани, телата изтъркани. Нито един отпечатък върху тях, никаква следа от каквото и да било.
- Косите сресани?
Карин кимна.
- Разделени на път и сресани... И подрязани.
- Подрязани? Подрязал е косите им, след като ги е убил?
- Така изглежда.
Бекер се замисли за момент.
- Може би събира косите им. Може би трябва да търсим някой с торба, пълна с косми.
- Но за какво могат да му послужат?
- Дявол го знае. Ползвани са сексуално, предполагам.
Карин поклати глава.
- Нито следа от това. Всички бяхме озадачени.
Бекер мълча дълго време. Карин не отмести поглед от лицето му, но то бе непроницаемо.
- Какво казаха от помощния отдел за разследване? Дадоха ли предполагаемо описание на извършителя? - запита той най-сетне.
- Опитаха се. Нямаха достатъчно материал, върху който да работят и, изглежда, бяха смутени от липсата на сексуална злоупотреба
- Какво предлага Голд?
- Объркан е.
- Каква изненада.
- Той е добър човек, Бекер.
- Знам, знам.
- Какво очакваш от един психоаналитик?
- Най-вече чудеса. Ако е собственият ти.
- Казвал си, че ти е помагал.
- Ако нямаш нищо против, остави на мира изкривените ми реакции към моя психоаналитик. Кое го обърква?
- Смята, че всичко е много неизбистрено, получава взаимноизключващи се сигнали от този човек. Поне бе достатъчно откровен да си признае.
- Той е толкова почтен, колкото професията му позволява - отстъпи Бекер. - И така, психологическият профил не е от голяма полза?
- Както обикновено. Ти можеш да ни представиш по-добър.
Бекер я погледна с тъжна усмивка.
- Знаем защо, нали?
Тя предпочете да игнорира забележката му.
- Ще ти дам, разбира се, профила, подготвен от Голд. В състояние съм да ти предоставя всичко по случая за по-малко от ден.
- Имате ли някакви директни сведения за него?
Карин се изкашля. Погледна пилота и собственика, после папката върху масата.
- Никакви - призна тя накрая.
- Частично описание?
- Никой никога не го е виждал.
- Той отвлича шест деца от обществени места, едно от училищния двор, друго от колективно посещение на музей - и никой не го е видял?
- Не.
- Той просто си е тръгнал заедно с тях? Никакви протести от страна на децата, никакво влачене на крака, никаква борба, никакви сълзи? Нищо, което да привлече внимание? Нищо, което да накара някого поне да си въобрази, че пред очите му става нещо нередно? Винаги се намира някой, готов поне да измисли нещо, за да му обърнем внимание. Нима липсва и самотният чиновник, на когото му харесва да разговаря с агенти на ФБР, и с удоволствие разпуска фантазията си?
- Пълно нищо, Джон.
- Кой е този човек, Невидимия ли?
- Агентите го кръстиха Ламънт Кранстън. Някога е имало радиошоу, известно като „Сянката“. Главният герой, Ламънт Кранстън, притежавал способността да замъглява мозъците на хората и да става невидим...
- Спомням си.