Дий се изправи, кимна и Аш спусна кувертюрата върху Джак като огромна мрежа...
* * *
Отправиха се на запад, настрана от червената линия, пресичаща картата, показана по телевизията. Пред отклонение от магистралата извън Бекет бяха паркирани напреки две полицейски коли. Те забавяха движението и даваха възможност на полицаите да се взират внимателно във всяка преминаваща кола. Дий се отклони от магистралата и се отправи на северозапад към планината. Тя се вслушваше напрегнато в съобщенията по радиото, докато шофираше - нещо, коего вършеше много рядко. Когато отново бе съобщено за претърсването, тя пак замърмори гневно за „кучката“. Аш я чуваше ясно изпод кувертюрата, но се надяваше, че заплахите ѝ не стигат до Томи, свит под него.
След няколко километра Дий избягна полицейски коли, паркирани пред друго отклонение, и пое по единствения открит път за нея: навътре към планината.
Когато стигна до най-голямата стръмнина, видя зад завоя дълга редица коли, подредени една след друга във възходяща линия. Изруга и натисна спирачки. От позицията си на края на опашката забеляза моментното просвяткване на задните фарове на колата па върха на стръмнината, когато тя бавно се придвижи с няколко сантиметра напред. Червените просвятквания на задните фарове на колите следваха едно след друго при бавното им изтърколване надолу по хълма: те отбелязваха освобождаването на спирачките и мъчителния напредък с по една дължина. Докато настъпи моментът и тя да се придвижи напред, задните фарове на колите пред нея светеха като червени мъниста на дълга огърлица, а плътно отзад проскърца със спирачки голяма бежова кола комби.
- Аш, чуваш ли ме?
- Да, Дий - веднага се отзова той с приглушен глас изпод кувертюрата.
- Слушай внимателно. - Тя хвърли поглед в огледалото за задно виждане и видя шофьора на колата отзад: красив мъж с правилните мъжествени черти па древните викинги. Той погледна лениво колата на Дий, а после изгледа с примирение редицата коли пред него и гората отстрани.
- Има задръстване - започна Дий. - Искам от теб да вземеш Томи и да тръгнеш право през гората. Разбираш ли ме?
- Право през гората.
- Право през гората и обратно в мотела. Ясно ли е, Аш? Ще те посрещна там. Досега сме направили само един голям полукръг. Мотелът е от другата страна на планината. Можеш ли да го направиш, Аш?
- Да.
- Давай тогава толкова бързо, колкото можеш. Сега ще отида да говоря с мъжа зад нас и когато ти дам знак, искам да изчезнеш в гората по най-бързия начин. Ясно ли е?
- Ясно, Дий.
- Хубаво. Не се разкривай, докато не ти кажа, и после тичай с все сила. - Отвори вратата, поколеба се за миг. - И Аш, не разрешавай да ти отнемат Томи. Те ще го измъчват много, а знам, че ти не искаш Томи да страда.
- Не го искам.
- Разбира се. Но те ще го накарат да страда, ако пак го хванат. Когато разбереш, че няма начин да не го хванат, искам да му направиш това, което направи на семейството си. Ясно ли е?
Аш замълча.
- Разбираш ли какво трябва да правиш, Аш?
- Да, Дий - отговори той неохотно.
- Прекрасно. А сега внимавай: когато ти кажа да тичаш, грабваш Томи, изчезваш в гората и прехвърляш планината. Ясно ли е?
- Да.
- Кого обичаш?
- Тебе, Дий.
- И аз те обичам, Аш - приключи тя, излезе от колата и се отправи към бежовото комби.
Аш прошепна на Джак, който лежеше под него, закрилен от тромавото му тяло.
- Няма да боли, обещавам. Ще те нося, но няма да боли...
Джак не каза нищо.
* * *
Дий се усмихна широко, когато шофьорът на комбито смъкна прозореца, за да говори с нея. Охладеният въздух от колата я лъхна в лицето като целувка на северен вятър.
- Не мога да вися тук за нищо - подзе тя. - Детето ми е само вкъщи с температура.
- Съжалявам - каза мъжът и Дий усети слаб европейски акцент.
- Не е нещо сериозно, но знаете как се паникьосваме ние, майките. Безпокоим се и за най-дребното...
- Да, така е - съгласи се съчувствено мъжът.
- Смятам да обърна и да се върна.
- Да, разбира се.
- Ако нямате нищо против да се мръднете малко назад, ще успея да обърна. Но внимавайте: някой може да се появи отзад, а аз не искам да ви се случи нещо лошо.
Шофьорът ѝ се усмихна.
- Няма страшно.
- О, така казват всички - отвърна Дий, - а после гледай само какво става.
Мъжът не бе сигурен какво точно иска да каже, но тя изглеждаше така развеселена, че и той се разсмя.