Дий се върна при колата си и застана до отворената врата. Когато шофьорът на бежовото комби обърна глава, за да погледне назад, тя извика:
- Хайде, Аш!
Големият мъж отскочи от задната седалка като навит на пружина и се втурна между дърветата в ръце с голям вързоп, покрит с кувертюра. Докато тичаше навътре в гората, приведен над товара си, той напомняше краен защитник, притиснал футболната топка към корема си.
* * *
Карин, Бекер и капитанът на щатската полиция организираха временен щаб за приемане и регулиране на съобщенията по радиото от блокираните отклонения на магистралата, както и на външните обаждания от Бюрото. Денят започна с добра новина.
- Намерили са стара снимка на Тейлър Ашфърд - съобщи Карин. - Изпратили са я по факса от Пенсилвания до Олбъни. Лошата новина е, че е пристигнала след тръгването на хората насам. Олбъни я изпраща по факса до щатския патрул в Масачузетс и полицията в Бекет. Но най-близкият факс на щатски патрул е на около четирийсет и пет минути оттук.
- А и не е сигурно дали нашият факс работи - подхвърли Блокър. Карин бе задържала двете местни ченгета, Блокър и Рийз, за свръзка или шофьори: според изискванията на случая. - Използваме го доста рядко - добави той смутено.
- Което означава, че ще го имаме след четиридесет и пет минути - уточни Бекер с много по-голямо философско спокойствие, отколкото чувстваше в действителност. Нищо не можеше да се направи, освен да се чака...
Когато дойде първоначалният доклад от една от организираните блокади, Карин реагира първа.
- Вероятно е бил забелязан - заяви тя с овладян тон и се вмъкна в полицейската кола на Рийз. Бекер усещаше, че се опитва да не се поддава на предварително вълнение. - Има обаждане от жена. Подробностите са неясни - ще отида да проверя.
- Поддържай връзка с нас - извика след нея Бекер.
Рийз се настани зад волана, запали колата и зачака по-нататъшните заповеди на Карин. „Тя вече го е дресирала“ - помисли си Бекер.
- Не, ти ще държиш връзка с мен - нареди Карин. - Ако го откриеш, не забравяй, че е мой.
Бекер се захили.
- Няма да забравя. Аз не искам нито частица от него. Освен това съм в отпуска по болест, спомняш ли си?
- Ти помни.
- Късмет - махна с ръка той.
- Едва ли сигналът си струва, но трябва да проверя - въздъхна Карин с мрачно изражение, кимна и колата потегли.
* * *
Второто повикване дойде само след няколко минути. Обади се патрулиращ полицай от блокировката на Уинклър Роуд в планината Джеферсън.
- При нас спря някакъв човек, господин Од Ронинг. Той твърди, че е видял мъж да се измъква от редицата коли иа Уинклър Роуд и да тича в гората. Твърди, че мъжът е носел нещо, увито в одеяло.
- Познавам го - възкликна Блокър..
- Кого?
- Господин Ронинг. Много умен човек. Щом като твърди, със сигурност го е видял.
Бекер го изтика бързо към полицейската кола, посочи му мястото на първата седалка до шофьора и сам се настани зад волана.
- Кажи им да го задържат там - извика той на капитана.
- Технически погледнато, аз трябва да карам - обади се Блокър.
Бекер пусна сирената и светлините на покрива и вече вземаше най-близкия завой със скорост, която накара полицая до него да настръхне.
- Поемаш радиото - нареди Бекер. - Имам нужда и от двете си ръце върху волана.
- Разбирам - промърмори Блокър.
- Обади се на Уинклър Роуд и им нареди да задържат всички коли, които слизат от планината.
- Слизат от планината? Мислех, че се качваме.
- Правилно. Качваме се по лявото разклонение, дясното е пълно с коли, спрени от полицейския пост.
- А, да - съгласи се Блокър.
Бекер преброи до три, преди да му напомни:
- По-добре го направи сега, за да не се засечем с някой, който слиза.
- Точно така! - забърза се Блокър, когато най-сетне разбра какво точно се иска от него и защо. Той протегна ръка към радиото, а Бекер взе следващия завой с пълна скорост и гумите оглушително пропищяха, после зави наляво, за да се размине с камион и почти веднага отскочи надясно да избегне стреснат мотоциклетист от насрещнато движение, който разтреперано удари спирачки.
* * *
Името на пощенската кутия беше „Линч“ и Карин си помисли мрачно колко подходящо изразяваше личното ѝ настроение. На верандата ги очакваше привлекателна блондинка - косата ѝ имаше топлия златист нюанс на пресен мед. До нея стоеше момиченце, а в краката ѝ лежеше голямо куче коли. То повдигна глава, когато приближиха, но пак я отпусна само при една дума от страна на жената.