- Красива е, нали? - прошепна Рийз и Карин го погледна, питайки се мимоходом дали думите му издаваха връзка с жената на име Линч или бе само израз на копнеж - а може би възклицание на естет и познавач на женската красота. За нея и майката, и дъщерята бяха красиви.
- Здрасти, Пег - поздрави свенливо Рийз, погледна жената и бързо отмести поглед. Карин разбра, че неволната му реакция бе израз на безнадежден копнеж. Жената притежаваше прекалено подчертано вродено достойнство, за да бъде достъпна за едно местно ченге.
- Астрид го е забелязала - заяви Пег и посочи малкото момиче, което надничаше иззад полата ѝ. Тя заговори директно на Карин и незабавно изключи бедния Рийз от разговора. - Вчера игра в задния двор. Каза ми веднага, но за съжаление не ѝ обърнах достатъчно внимание, докато не чух за блокирането на пътищата от полицията. Покажи им, скъпа.
Момиченцето пристъпи напред, разбрало, че е дошъл редът му да се появи на сцената. То бе наследило красивия цвят на майчините си коси, същите ясни очи с пробляскваща в тях интелигентност и едва сдържан смях. То ги поведе веднага към задния двор и посочи към канавката успоредно на железопътните релси.
- Той излезе оттам - започна разказа си момиченцето. - Изкачи се, но една ръка го хвана за крака и го издърпа обратно надолу.
Карин си представи как от канавката внезапно се издига хищна ръка, за да сграбчи детето, и неволно потрепери... Заповтаря си, че не става въпрос за Джак. Момче, заиграло се с приятели. Не нейният син. Някой друг е бил хванат и смъкнат в канавката. Не Джак.
- Познаваш ли момчето?
- Не.
- Виждала ли си го някъде по-рано? - продължаваше да пита тя.
Момиченцето поклати глава.
- Как изглеждаше? Можеш ли да го опишеш? - Помисли си, че прави грешка: трябваше да измъкне описанието от детето стъпка по стъпка - широко известно беше колко лоши свидетели са децата. Но Астрид беше или вече подготвена, или имаше добра памет за момчета.
- Имаше кестенява коса, срязани дънкови панталонки и риза... Беше малко по-голям от мен... Симпатичен беше..
- Ризата... - започна Пег, но се спря и остави дъщеря си да продължи.
- Той беше изплашен - не плачеше, но беше изплашен - приключи Астрид.
- Видя ли кой го грабна? - вмъкна се Рийз.
Астрид отговори, обърната към Карин. И тя, изглежда, разбираше кой е по-важният от двамата.
- Само ръка - видях само ръка.
- Не може да се види в канавката от нейната височина. Тя клекна до дъщеря си, за да докаже думите си.
- Забеляза ли нещо на ризката? - запита Карин.
- Ще ви я покажа - отвърна Пег и се обърна към люлката. - Но тя беше тук! - въкликна жената озадачено, после промърмори нещо под носа си и извика строго - Ерик! Иззад къщата се появи второ коли с бял парцал в муцуната.
- Ела тук! - заповяда Пег.
- Толкова е глупав - забеляза момиченцето. След кратка борба с кучето, жената измъкна парцала от муцуната му. Тя го опъна и го показа на Карин. Обикновена бяла трикотажна ризка, намокрена от лигите на кучето и разкъсана от зъбите му.
Карин я взе и погледна вътрешната страна на якичката. Краката ѝ се подкосиха и тя се хвана за Рийз.
Там бе написано с неизтриваем маркер името на Джак.
* * *
Гласът на Карин пропука по радиото, когато Бекер се изкачваше по Уинклър Роуд край дългата редица спрени коли.
- Нещо ново?
Бекер взе микрофона от Блокър.
- Ще бъда на място след две минути. Ти къде си?
- Аз съм с офицер Рийз - отговори тя. Бекер се запита дали тя шофира или Рийз. Ако кара тя, изживяванията на Рийз ще бъдат много по-тежки, отколкото сервираните от него на Блокър. - Намерихме ризката на Джак. - Гласът ѝ бе напрегнат, сякаш всяка дума ѝ струваше огромно усилие. - Разучаваме картата. Ако Ламънт е бил в Бекет вчера и на Уинклър Роуд днес, има само една област, от която може да дойде. Смятаме, че е възможно да е отседнал някъде по протежение на магистрала 37 - освен ако вчера само се е разкарвал наоколо, нещо малко вероятно. Ако тази сутрин е карал по Уинклър Роуд и е решил да се върне обратно, шансът да се е отправил към старото си място е голям. Едва ли познава по-безопасно място в околността от вече наетата и ползвана стая в някой мотел или където и да е другаде. Решихме да проверим мотелите по магистрала 37. Според Рийз те са само три.
- Как си? - запита Бекер.
Карин изключи, без да отговори на глупавия му въпрос, но на Бекер се стори, че преди пълното замиране на радиото чу неприятното излайване на язвителен смях. Когато спряха зад последната бавно пълзяща кола пред полицейската блокада, Блокър се обади: