- Четири са...
Бекер обаче беше вече извън колата и бързаше напред.
- Ронинг?
Мъжът от бежовото комби протегна несигурно ръка.
- Од Ронинг - представи се той.
Бекер пое ръката му, стисна я и едновременно с това издърпа по-възрастния мъж към полицейската кола.
- Бекер от ФБР. Можете ли да ми посочите къде точно мъжът влеза в гората?
- Разбира се - отговори Ронинг, вече отпуснал тяло на задната седалка. Двамата с Блокър се поздравиха с кимване.
Нямаше място да обърнат колата и Бекер я пусна на заден ход надолу по планинския път.
- Тя бе много очарователна - обади се Ронинг.
- Тя?
- Но манипулативна, нали разбирате? Останах с впечатлението, че не желаеше да видя мъжа да излиза от колата ѝ.
- Колата беше шофирана от жена?
- Разбира се. Много привлекателна. Русокоса. Приятна усмивка..
- Господи - възкликна Бекер.
Блокър следеше с нарастващо безпокойство как Бекер, изкарал глава извън прозореца, усилва скоростта на колата надолу по хълма трд писъка на двигателя: той с право протестираше на необичайните скорости на заден ход. Нито Бекер, нито Ронинг даваха вид, че са участници в нещо необичайно.
- Мъжът? - запита Бекер.
- Не успях да го огледам добре. Нищо повече от обикновено зърване за миг. Но бе огромен човек, сигурен съм.
- Твърдите, че е носел нещо?
- Носеше нещо, притискаше го до гърдите си и имаше одеяло. Видях края му да се ветрее около коленете му.
„Бива си го“ - помисли си одобрително Бекер. Искаше му се да можеше да го смени с Блокър...
- Ето тук - възкликна Ронинг и Бекер натисна спирачки, които реагираха с възмутен писък. - Мъжът изтича в гората горе-долу тук - посочи Ронинг.
- Забелязахте ли посоката му?
- О, нагоре. Определено нагоре по планината.
- А жената обърна колата си и се спусна надолу по хълма?
- Да.
Бекер застана на пътя и погледна нагоре към планината. От мястото му видимостта между дърветата не бе повече от няколко метра, върхът на планината не се виждаше.
Бекер хвана Блокър за ръка. Разгневен шофьор се облегна на колата си и зарева:
- Какво, по дяволите, става? - Бекер не му обърна внимание.
- Хващай се за радиото и изискай помощ, осигури поне още трима мъже и тръгвайте нагоре по планината.
- Какво търся? - поиска да уточни Блокър.
- Какво се мотаете там? - поиска да узнае и разгневеният шофьор.
- Я млъкни! - изкрещя му на свой ред Блокър и пак се обърна към Бекер: - Откъде сме сигурни, че този мъж не е влязъл в гората само да пусне една вода? Когато човек виси толкова време на безкрайна редица коли...
- Той е взел и одеяло - вероятно е тръгнал на излет - не издържа Бекер. - Или е решил да си подремне под някое дърво. В такъв случай няма да ни озори кой знае колко да го открием, нали? Слушай какво, Блокър, ако става въпрос за Ламънт, вероятно ще ти бъде интересно да научиш, че досега е убил поне дузина души, включително и собственото си семейство. Ако го откриеш, не си въобразявай, че се крие зад дърветата от свенливост. И внимавай да не те забележи. Единственото, което трябва да направиш, е да се хванеш за личното си уоки-токи и да дадеш координатите му на щаба, а после да го следиш от безопасно разстояние.
- Досега никой не каза, че гоним убиец. Мислех, че тичаме след някого, който отвлича деца. - Блокър нервно прекара длан по дръжката на служебния си пистолет.
- Разбирам, че този вид проблеми са нещо необичайно за вас тук, но в този момент случаят е такъв. Открий го и се дръж на прилично разстояние. Ако спазиш съветите ми, ще бъдеш в безопасност.
- А ти къде отиваш?
- Ще се опитам да го настигна, ако успея. А сега извикай помощ.
Бекер се канеше да влезе в колата, но отново се спря.
- Какво искаше да кажеш с това „четири са“?
- Какво?
- Преди малко каза „четири са“. Какво имаш предвид?
- Исках да кажа, че има четири мотела край магистрала 37, не три.
- Рийз не го ли знае?
- Обикновено не вземаме предвид „Мелба Ин“. Когато хората ни питат къде да отседнат, обикновено ги ориентираме към другите три мотела. Един турист няма да се чувства добре в „Мелба Ин“.
- Съобщи ѝ го - нареди Бекер. - Не, аз сам ще ѝ го съобщя.
Бекер извика Карин по радиото, докато въртеше назад и надолу по планинския път, но не можа да се свърже. Съобщи на щаба и ги помоли да ѝ го предадат. Когато спря, му се прииска да имат на разположение повече хора. Карин не трябваше да претърсва мотелите сама - нейното задължение бе само да организира и ръководи шоуто. Но тя нямаше кой знае какъв избор: Рийз не бе човекът, на когото можеше да се довери изпълнението на тази задача, а всички хора на щатската полиция бяха ангажирани с пътните блокади и проверката на колите. Подкреплението от Бюрото все още не се бе появило и Бекер се запита дали по ирония на съдбата хората на ФБР не бяха хванати в мрежите на пътните блокади.