Бекер се опита да прецени за колко време ще заобиколи скалата и ще излезе от другата ѝ страна. Прекалено много, откъдето и да го погледнеше, както и да го мислеше. И нещо още по-лошо: той не знаеше къде точно Ламънт ще реши да се спусне. Ако потегли в погрешната посока, рискува да го изтърве напълно.
Докато обмисляше възможностите за избор, дишането му постепенно се уталожи и той чу гласа...
Звукът бе високо, тревожно изцвърчаване, почти писък, прекратен внезапно и последван от дълбок, стреснат мъжки глас. Бекер погледна по посока на звука и едновременно чу шумоленето и видя малък поток от листа и камъчета да се спуска по скалната повърхност настрана от него. Все още на ръце и колене в края на гористата ивица, Бекер видя появата на мъжки горен торс и глава над ръба на скалата. Сниши се безшумно между дърветата и проследи движенията на мъжа, докато той се взираше безпомощно в пропастта пред него.
Нямаше как да го сбърка. На билото на склона беше големият мъж от мотела „Рестъуайл“. Бекер си го спомни ясно как седеше на леглото там, втренчил овчи поглед в пода пред нозете си. „Но по-глупавият бях аз“ - помисли си с горчивина Бекер. Мъжът и сега демонстрираше интелигентност на крава: оглеждаше с очи пропастта пред себе си, сякаш се надяваше пред него да се материализира от небитието вълшебна стълба, която да реши като с махване на магически жезъл неочаквано възникналия проблем. До него се появи друга глава: Джак, стреснат и смирен. Беше се подхлъзнал преди няколко минути и сега пълзеше по корем, за да види какво има пред тях. И мъжът, и момчето дишаха тежко, изтощени от мъчителното изкачване на стръмния склон.
Джак погледна по посока на Бекер, но веднага отмести поглед. Бекер така и не разбра дали момчето го беше видяло или не, но ако беше, показа достатъчно самообладание и замълча. Бекер се замоли мълчаливо да намери сили да се сдържа още поне няколко минути: сега животът му може би зависеше от умението да държи езика си зад зъбите.
При тази нова ситуация Бекер взе моментално решение. Нямаше повече възможност да разсъждава по кой път да тръгне, нямаше право да допуска грешка: всеки миг Джак можеше да изчезне от погледа му и той да го изтърве завинаги... Не можеше да си разреши да се покрие, да чака и да се надява, че Блокър ще събере хора, за да му помогнат. Първо и преди всичко нямаше свободни полицаи подръка, а и не беше сигурно дали Блокър ги беше повикал веднага. Да седи и да чака беше много по-лошо, отколкото да тръгне в погрешна посока. Ако останеше на мястото си, Ламънт ще се измъкне, независимо накъде най-сетне ще реши да поеме. За него в този момент имаше само един път: право нагоре по почти отвесната дванайсетметрова стръмна скала...
Големият мъж обърна гръб на пропастта и погледна назад по посока на преследвачите си. Когато Бекер започна да се изкачва, долови неразбираемото му буботене - той говореше нещо на момчето, но нито една дума не стигна до него: ушите му вече бучаха от усилията, с които се набираше към върха...
* * *
Аш чуваше ясно мъжете, които изкачваха планината зад него: те продължаваха да си подвикват един на друг.
Гласовете им звучаха сега по-неясно и те по-често спираха, за да си поемат дъх. Аш нямаше избор, освен да изчака и Томи да възстанови дишането си. Невъзможно бе да носи момчето по такава стръмнина, имаше нужда от неговата помощ.
- Готов ли си? - запита го той.
Джак дишаше тежко, преувеличавайки изтощението си.
- Не съвсем - задъхваше се той. - Толкова съм уморен...
Големият мъж го погледна несигурно, после пак отправи поглед надолу по склона.
- Добре - хвана се той на уловката на Джак. - Но побързай.
- Не мога да дишам - задъхваше се Джак. Не бе сигурен дали бе видял човек, притаен в подножието на скалата, или не, но повече от ясно беше, че след тях идваха хора. Джак разбираше, че беше глупаво да прави опит за бягство: големият мъж щеше да го хване за секунда, а и се страхуваше да не се изтърколи надолу в пропастта. Единственият му шанс беше да се опитва да печели време, а и не бе необходимо да се преструва кой знае колко - наистина бе много изморен. Потисна желанието си да погледне пак надолу към подножието на скалата, за да провери дали мъжът беше все още там.