- Каза обаче да съобщя, че са четири - завърши офицерът от щаба.
- Четири какво?
- Не разбрах - сигурно го е казал на излизане от колата. До мен стигна само: „Кажи на Рийз, че са четири“ и след това не успях да се свържа с него.
Карин погледна Рийз.
- Четири какво? Какво означава това?
Рийз присви устни, опитвайки се да се концентрира максимално.
- Четири мотела? - запита той след няколко минути.
- Искаш да кажеш, че има още един?
- Не мога да намеря друго обяснение на съобщението.
- Има ли друг, дявол да го вземе?
- Е... нещо подобно. Има предвид „Мелба“. Но много рядко някой наема стая там.
- Защо не?
- Защото е грозно и неприветливо място. Настрана от магистралата е, далеко е...
- Точно каквото той търси!
- Не мислех, че такова едно място може да представлява интерес за вас. Дори няма и управител по това време на деня...
- Карай, дяволите го взели! Карай! - почти изкрещя тя. Едва се сдържа да не го удари.
* * *
- Той дори не отваря канцеларията по половин ден и повече - продължи да се оправдава Рийз. Виждаше вече мотела, отдалечен само на около половин километър от тях. - Двойката редовни наематели, които живеят там, нямат нужда от него. А и почти няма никаква работа, докато не се смрачи. Ако се случи някой да се отбие през деня, телефонират на управителя вкъщи - въпреки че рядко го намират там: той работи към пощата и през деня обикновено разнася писмата и колетите по адреси...
Полицейската кола се плъзна в алеята и Карин заповяда на Рийз да започне от единия край, докато тя обходи бунгалата от другата страна. Първо ще опитат по най-лесния начин и ако не върви, Карин бе готова да влиза във всяка стая там, където бе възможно. Тя почука на първата врата и зачака. Общата занемареност подсказваше, че ще могат с лекота да влязат с взлом във всяко бунгало - ако се наложеше. В случай, че вратата е заключена отвътре с резе, няма да успеят веднага, но ще знаят, че вътре има някой...
* * *
Дий веднага отвори вратата на полицая, сякаш го бе очаквала.
- Слава Богу, че най-сетне дойде - възкликна тя. - Телефонирам от часове!
- Какво...
- Той падна и си удари главата - не мога да го свестя!
Рийз се огледа, но не видя никой друг освен тая обезумяла жена.
- Тук вътре - не спираше тя. - Побързай, моля те, побързай.
Рийз я последва в банята. Тя дръпна завесата за душа и младият полицай видя тяло на напълно облечен мъж, отпуснат във ваната. Очите му бяха широко разтворени и втренчени в пространството.
- Кой...
- Съпругът ми - отговори Дий. - Подхлъзна се. Не мога да го свестя. Направи нещо, моля те, направи нещо!
Главата на мъжа бе изкривена неестествено на една страна, сякаш вратът му бе счупен. Рийз се вторачи несигурно в него, после погледна жената, която стоеше отстрани с ръка зад гърба. Видя му се, че човекът отдавна няма нужда от първа помощ - всъщност дори изглеждаше като умрял преди ден или два.
- Провери пулса му - настояваше налудничаво жената. - Моля те, Лайл.
Рийз така и не разбра защо го нарече „Лайл“. Не желаеше да провери пулса на мъжа, не му се искаше да докосва очевиден труп, ако зависеше от него, но той чувстваше, че трябва поне да даде вид, че се опитва да помогне, преди да извика колата на бърза помощ.
Наведе се над ваната и протегна ръка към китката на мъжа. Дий замахна бързо и сръчно с бръснача и преряза югуларната111 му вена, после го блъсна силно с коляно в задника и го натика с главата напред във ваната. Главата му се удари в порцелана. Дий продължи да натиска с коляно, като същевременно сграбчи колана му и го вдигна леко - по този начин го държеше надолу с главата и извън равновесие.
Рийз едва усети удара с бръснача - вбеси се от удара в главата. Тая, лудата, го притискаше лице в лице с трупа! Рийз се опита да се изправи и измъкне от ваната, но тя го ритна бързо в колената отзад, краката му се подгънаха и той падна напред. Нещо горещо, нещо мокро обливаше лицето му, стичаше се в очите му, но той не разбра какво е. Размахваше ръка назад в напразни опити да достигне пистолета си, но тя вби пръсти в китката му и използва ръката му като лост, за да го натика още повече във ваната. Устата му се притиснаха към устните на мъртвеца. Рийз дръпна неволно глава, още по-обилен поток топла течност плисна в лицето му и той усети вкуса на кръвта. Все още не осъзнаваше, че това е собствената му кръв, когато силата му сякаш внезапно го напусна... Отпусна се, падна върху тялото във ваната и едва тогава неясно осъзна, че гърлото му е прерязано. Заобажда се и болката от разреза... Той протегна ръка и преди да умре, преживя миг на ужас, когато усети кръвта да пулсира над пръстите му...