Заподскача назад, като на всеки два или три подскока се спираше да избърсва очите си. Успя да измъкне Дий от стаята, да пресече с нея смесицата от трева и чакъл пред бунгалото и да я довлече до колата. Дий говореше нещо на себе си, прекалено ниско, за да бъде разбираемо за Карин. С мъка се опита да я вдигне, за да я настани на предната седалка до шофьора. Здравият ѝ крак се подхлъзна и Карин падна на колене. Лицето на жената се оказа на нивото на нейното и Дий ѝ се усмихна блажено. Останалите в устата ѝ зъби бяха почервенели от собствената ѝ кръв.
Карин успя да натика Дий в колата на етапи, после заподскача към мястото на шофьора, като се държеше за колата. Едва не изгуби съзнание, когато най-сетне отвори вратата, но се задържа и съумя да се пребори със слабостта си. Вмъкна се в колата, а когато дойде на себе си, изтегли и пострадалия си крак вътре.
Погледна Дий. Тя седеше, отпуснала глава на облегалката с леко отворена уста. Независимо от турникетите кръвта ѝ се стичаше в солиден равномерен поток по пръстите ѝ и капеше на пода. В този миг Карин забеляза с ъгъла на окото си как се раздвижи одеялото на задната седалка, вдигна се бързо нагоре като пелерина на Дракула, блокира зрението ѝ и я покри изцяло.
Бе повдигната като перце от седалката и прехвърлена отзад върху пода на колата, ръцете ѝ бяха притиснати отстрани, тялото ѝ бе обездвижено, сякаш внезапно бе попаднала в кафез от плът. Опита се да се бори, но като че ли отвсякъде бе притисната с голяма тежест, която би могла да я смачка при желание, но засега само ограничаваше свободата на движенията ѝ.
- ФБР - опита се да заяви по навик тя, въпреки съзнанието за безцелността на внушителното съкращение в този момент. Кръвта от раните по главата сега пълнеше устата и носа, не само очите ѝ. С остатъка от силата си тя се повдигна нагоре с помощта на здравия си крак, изви гръб като котка, опитвайки се да се пребори за още малко простанство върху пода на колата. Тежестта над нея ѝ отпусна това пространство, разреши ѝ да се намести по-удобно, но не я освободи.
Карин замря в тази поза - гледаше да запази извоюваните няколко сантиметра между тялото си и пода. Усети, че мъжът върху нея се нагоди така, че да не я смачка, но да я задържи напълно обездвижена.
- Дий? - запита Аш. - Дий, добре ли си?
- Къде е безценното ми момченце? - запита едва чуто Дий.
Карин наклони едното си рамо настрана, опитвайки се да задържи тялото на мъжа на място с другото. Той запази позата си. Тя се пребори със замаяността си и изви бавно гръб, като издигна бедра. Мъжът над нея не промени позата си. Сега имаше достатъчно място на разположение да плъзне едната ръка зад гърба си.
- Направих, каквото ти ми каза - заяви Аш.
Карин стисна пистолета с напрегнати, хлъзгави от кръв пръсти и го заизтегля бавно от колана на полата си.
- Не им разреши да ми го вземат отново, нали? - шепнеше Дий. Гласът ѝ бе много слаб и Карин едва я чуваше.
- Не - побърза да я увери Аш. - Мъжете искаха да го откраднат, но аз не им разреших. Пуснах го от една скала.
Карин изви китка, насочи пистолета нагоре и натисна спусъка. Натиска го, докато резкият звук от изстрелите не престана и цялата тежест на мъжа не се отпусна върху нея, премазвайки я върху пода на колата. Преди да изпадне в безсъзнание, ѝ се стори, че чува гласа на Джак, който я зовеше някъде отдалеко, но тя вече знаеше, че той не бе нищо повече от пустинен мираж, празна илюзия...
ГЛАВА
25
Бекер лежеше на леглото и я чакаше да се върне. Карин бе дочула някакъв звук и скочи от леглото, за да провери как е Джак. Сега момчето спеше във всекидневната непосредствено до вратата на спалнята им и майка му скачаше от леглото при най-слабия шум. Често го намираше буден. Той ѝ се усмихваше на вид спокоен, но очите му изглеждаха напрегнати и нащрек...
Понякога Бекер се събуждаше посред нощ от шепота им: те лежаха всеки в леглото си, но се проверяваха един друг дали все още ги има...
Карин се върна в спалнята, накуцвайки със стегнатия си в шини крак. Раните по главата и ръцете ѝ имаха още сърдито червен цвят, но вече заздравяваха. Бекер се бе опитал да я увери, че те не се отразяват отрицателно на външността ѝ, а прибавят характер към вече надарено с хубост лице. Тя обаче като че ли изглеждаше много по-малко заинтересувана от него как точно изглежда. Карин приемаше белезите по лицето си като цена, която е трябвало да плати, за да си върне сина. Бекер бе сигурен, че щеше да понесе и загуба на крайник със същото хладнокръвие, стига тя да гарантира спасението на Джак...