Тя се намести отзад към Бекер, сгуши се до топлото му тяло. След като излезе от болницата Карин бе настояла за физически контакт с него през цялата нощ и Бекер я държеше обикновено с часове в ръцете си, докато се унесе в сън.
Събуди се отново от треперенето на тялото ѝ. Както всяка нощ, тя пак плачеше безмълвно. Първите няколко нощи в болницата и вкъщи бе преследвана от кошмари, от които се събуждаше с викове на ужас. Сънуваше отново и отново битката си с Дий, сънуваше как Аш се надига от задната седалка на колата като самия сатана, сънуваше, че се дави в кръв... Но кошмарите изчезнаха със скорост, която възхити психотерапевтите, определени от Бюрото специално за нея. „Плачът е добър знак - казваха ѝ те. - Част от процеса на оздравяване.“ - Карин ги изслушваше, кимаше, правеше се, че ги разбира, и заявяваше, че е добре, след като те са доволни.
Бяха обяснили на Бекер, че кошмарите са нормална реакция след подобна травма, безмълвният плач трябвало да се очаква. „Естествената реакция след убийството на двама души при най-отблъскващи и мъчителни обстоятелства“ - твърдяха те. Съветваха го да бъде търпелив с нея, да ѝ дава чувство на сигурност, да я уверява непрекъснато, че скръбта ѝ е част от оздравителния процес. „След време тя ще се съвземе“ - обещаваха те. Хубавите неща стават бавно, нужно е търпение...
Бекер целуна тила ѝ.
- Всичко е наред - прошепна той, както бе правил нощи наред. - Продължавай, изхвърли го от съзнанието си. Нормално е да се чувстваш зле, това е естествено, всичко ще отмине...
Тя гневно отдръпна глава настрана.
- Ти знаеш по-добре нещата, стига празни приказки - прошепна тя през рамо.
- Всичко ще мине - продължаваше да повтаря той като развалена грамофонна плоча.
- Имах предвид нещо друго. - Тя се обърна към него, обгърна лицето му с ръце. Виждаше го ясно в светлината, която се просмукваше от всекидневната. Гледаше го право в очите.
- Какво? - запита Бекер.
Карин мълча дълго, вторачена безмълвно в очите му, сякаш търсеше да се увери в нещо. Той реши, че няма да му отговори.
- Не се чувствам зле - прошепна тя накрая. - Напротив, хареса ми. - Лицето ѝ се изкриви, сякаш вкусваше собствената си злъчка.
Отдръпна се рязко от него и пак му обърна гръб, като промърмори нещо, което той не разбра.
- Какво?
- Аз съм също като тебе - изсъска тя и тялото ѝ потрепера в ръцете му.
КРАЙ
Notes
[
←1
]
1 Метална халка за закрепване на въже към скален клин. - Б. пр.
[
←2
]
1 Хамелинският свирач (или ловец на плъхове). Според легендата той извел със свирката си плъховете от Хамелин. Когато селяните отказали да му платят, отвлякъл по същия начин и децата им. - Б. пр.
[
←3
]
1 Официален празник на САЩ (последният понеделник на месец май в по-голяма част от Щатите) в памет на загиналите във всички войни. - Б. пр.
[
←4
]
1 „Отдъхии за малко“. - Б. пр.
[
←5
]
1 От семейството на активно ловуващи паяци (Lycosidae), които нападат жертвата си от засада и живеят в отвесни дупки, издълбани в земята, без да плетат мрежи. - Б. пр.
[
←6
]
1 Сквернословие или натрапчиво занимаване с неприличното, особено с екскременти, в литературата. - Б. пр.
[
←7
]
1 Бърз танц от XVII век. - Б. пр.
[
←8
]
1 Човек, който говори с корема си. - Б. пр.
[
←9
]
1 Северноамериканско индианско племе. - Б. пр.
[
←10
]
2 Гора в Нотингъмшайър, Англия, станала известна с легендите за Робии Худ. - Б. пр.
[
←11
]
1 Вена отпред на шията. - Б. пр.