Дий излезе от пицарията, като се спря само веднъж, за да погледне мъжа многозначително. Изгледа го директно в очите, задържа погледа му и се усмихна. Той върна усмивката ѝ. Според Дий в тези игри нямаше място за изтънченост: само загуба на време.
В бара към ресторанта бе много шумно и още с влизането ѝ я обгърна музика и гласовете на струпаните там хора. По това време на нощта по-голяма част от магазините бяха вече затворени с изключение на павилиона за продажба на хранителни продукти и отделни ресторанти, така че нямаше опасност собствениците на съседните търговски сгради да се оплачат.
Дий има време да си поръча бяло вино и да огледа мъжете от двете си страни преди появата на мъжа от ресторанта. Другите мъже изглеждаха достатъчно приемливи, при условие че са във форма - толкова малко съумяваха да се отсрамят пред една жена в наши дни, - но тя предпочиташе приятеля си от ресторанта. Той бе малко по-млад от другите двама, изглеждаше по-добре и не носеше златна верижка. Дий отдавна се бе отчаяла от мъже със златни верижки: не ги биваше за разговор, а в леглото бяха направо безполезни.
- Вашият... ъъ... приятел отиде ли си? - запита той.
Дий се взря в него за миг, обхвана с поглед помещението и отново се втренчи в него.
- Обичам да си мисля, че имам приятели, където и да отида - заяви тя.
- Сигурно. Но не исках да се натрапвам, в случай че приятелят ти се върне. Той е заплашително едър мъж и вероятно побойник; не искам да го дразня.
- Той си замина - успокои го тя.
- И остави хубава жена като теб съвсем сама?
- Той рядко е добра компания - обясни Дий. - Харесвам мъже, които могат да изразяват мислите си. Ти можеш ли да изразяваш мислите си, Лайл?
- Едгар - поправи я той.
- Ти не си от онези силни мълчаливи типове, нали? Въпреки че изглеждаш силен. Харесвам силата, но не и мълчанието. Харесва ми да знам как се чувства един мъж. Харесва ми да има повече шум около мен.
- И на мен така ми се стори. Когато те видях в ресторанта, веднага си казах: „Ето една много хубава жена, която не се страхува от малко повече шум. Обзалагам се, че самата тя е доста шумна... при съответните обстоятелства...“
- Ти можеш ли да създадеш тези обстоятелства, Лайл?
Той се захили малко накриво, усмивката му разтегли лицето му наляво, очите му се присвиха. Дий разбра, че в момента той ѝ сервира най-сексуалното си изражение.
- По-добре да не се съмняваш в това - прошепна дрезгаво той и се наклони към нея.
Дий хвана косъм от гръдния му кош и го отскубна с рязко движение.
- Хей!
- Само проверявам - обясни Дий. - Изглежда, ще вдигаш шум, нали?
* * *
Аш се влачеше край магистралата с наведена глава, за да не го заслепяват фаровете на насрещните коли. Силните пориви на течението, предизвикано ог профучаващите край него камиони, нарушаваха равновесието му, а минаващите мотоциклетисти надуваха клаксоните си, въпреки че не бе върху платното. Чуваше пронизителният звук от клаксоните им да отмира в далечината: те продължаваха да ги натискат, стреснати и вбесени от неочакваното му появяване в една нощ, която те считаха, че принадлежи само на тях и на движението по магистралата.
Винаги беше лош знак, когато го изпращаше сам вкъщи. Знаеше, че тя все още има от хапчетата си: беше направил проверка само преди два дни. „Май трябва да ги броя - помисли си той. - Може би ги има, но не ги взема.“ Тя беше в прекалено повишено настроение: бе заредена с прекомерна енергия и ентусиазъм. Няма начин нещо да не я разочарова. Ако не друго, то самият. Аш сигурно. А когато се разочарова, тя ще се строполи оттам, където е сега. Ще пада бързо и дълго, като орлите, спускащи се стремително надолу, за да си хванат заек. Аш обичаше да ги наблюдава по телевизионните шоупрограми, посветени на природата. И сега виждаше пред очите си как огромните птици прибират крила и се понасят право надолу от облаците. Да гледа птиците по време на лов беше истински вълнуващо преживяване, но да наблюдава Дий бе повече от ужасяващо. Също като птиците, които винаги се вдигаха нагоре, сграбчили триумфално риба или заек, и Дий се изправяше с поредната си жертва в окървавените си нокти...
Зад него засвяткаха фаровете и той чу бибикане на клаксон. Профуча колата на Дий и той успя да зърне усмихнато лице и размахана ръка, добре осветени от колата отзад. Тя му изпрати бърза целувка, без да освободи клаксона, и изчезна за миг по посока на мотела.
Зад Дий седеше мъжът от ресторанта. Аш забеляза озадачения поглед, с който той се вторачи в него за миг, преди да потъне в тъмнината нататък.