- Ще се видим по-късно, Лайл - промърмори Аш. Гласът му бе погълнат от писък на гуми по пешеходната пътека.
Аш наведе глава и продължи да се влачи напред.
* * *
Едгар се съгласи да го нарича Лайл - или Хийтклиф, или Джеронимо, - след като е решила така. Сигурно съпругът ѝ или баща ѝ се е казвал Лайл - Едгар не знаеше кой точно. В този момент нямаше намерение да си проиграе късмета, като я поправя непрекъснато. Той работеше като агент по продажбите към фирма за спортни облекла и прекарваше половината от годината по пътищата, за да предлага произведената стока и да прибира дължимите суми. Понякога му провървяваше с някоя от продавачките или случайни жени като тази. В такива случаи той обикновено ги даряваше с блузи за тенис от мострите си в знак на благодарност. Но така, както се развиваха нещата с тази дама, блузата за тенис едва ли щеше да стигне. Той ще я дари с блузи, обувки, анцуг - целия екип. Този път не просто бе му провървяло: изтеглил беше печеливш билет от лотарията!
Жената смъкна ризата му, преди още да затвори вратата. Изглеждаше готова на всичко и Едгар се надяваше, че ще прояви достатъчно въображение, за да се възползва от това.
Тя стегна ръце около кръста му и притисна лице към гърдите му. Силата на ръцете ѝ го смая. Не бе дребна, но не бе и някоя кобила, а направо спря дъха му. Тя внезапно го повдигна от пода с лице, все още заровено в гърдите му, и направи няколко нестабилни стъпки, като го завъртя, преди да го пусне, да отдръпне лице и да го погледне. Усмихваше се, по-точно, гримасничеше, с косми от гърдите му между стиснатите ѝ зъби.
- Хей!
- Да не си бебе? Хей, бебчо?
- А ти си май суперактивна, а? Да не би да се друсаш? Хайде да я караме по-леко, а?
- Бебо, бебчо - подиграваше се тя. Погали гърдите му. - Нараних ли горкото бебе? Нима причиних болка на бебенцето?
- Е, ще го преживея - поуспокои се той. - Ти просто ме изненада.
Сега вече имаше възможност да огледа стаята. Почти се надяваше да види трапец или някое друго съоръжение за екзотична еротика. Каквото и да си имаше наум тази жена, той бе готов да го опита. Призна си, че половин живот бе мечтал за по-модерните и сложни секс-техники, за които само неясно бе дочувал. Мисловната му дейност не се отличаваше с прецизност, така че никога не се бе замислял за подробностите. Нямаше и нужната самоувереност да експериментира. Нещата, които му се искаше да прави, изглеждаха смущаващи, неразумни - почти груби - и той нямаше смелостта да ги поиска от обикновените си сексуални партньорки, а още по-малко от жена си, с която трябваше да се изправи лице в лице в студената светлина на деня. Но с тази жена, с Дий, той инстинктивно знаеше, че не е нужно да иска разрешение за нищо. Всъщност може би единственото, което трябваше да прави, е просто да следва хрумванията ѝ.
- Знам какво иска, бебчо - мъркаше тя. Издърпа блузата си през глава, без да я разкопчее. Не носеше сутиен, гърдите ѝ бяха малки и стегнати. Тя изви гръб назад - явно се гордееше с тях. „Права е - помисли си той. - Наистина са хубави.“ Кожата ѝ се опъна върху ребрата, коремът ѝ се всмука навътре, както бе забелязал, че е при статуите. Нямаше дребен кокал: раменете ѝ бяха широки, а ханшът ѝ се разширяваше очевадно от кръста надолу, но тя бе стегната и силна. Едгар ги харесваше такива - слаби, но стегнати. Обичаше усещането, че може да повдигне и премести жената, с която се люби, когато и както си поиска; обичаше да се чувства господар на положението.
- Иска ли бебокът малко мляко?
- Иска - промърмори той и наведе глава към гърдите ѝ с ръце върху бицепсите ѝ.
Тя застена високо, когато той впи устни в зърната ѝ. Едгар знаеше, че ще му се хареса. Той смука малко едната ѝ гръд, после се прехвърли на другата, чу нейното ускорено дишане и посегна към ципа на полата ѝ.
- Ще се погрижа добре за тебе - шепнеше той с глава във врата ѝ, докато се мъчеше да освободи ципа ѝ.
- Я млъкни - прекъсна го тя. Хвана главата му и я върна върху гърдите си. - Аз ще ти кажа кога да престанеш.
* * *
Аш стигна до мотела след един час. Видя името му върху табела отпред, прочете го високо за себе си и тръгна към стаята им в ъгъла. Когато имаше възможност, Дий винаги наемаше стая в ъгъла. „Това реже съседите ни наполовина“, обясняваше му тя. Аш се бе опитвал да си представи съседите им срязани на две, но тези представи винаги водеха до мисли за насилие, за кръв и той бързо-бързо прекратяваше опитите да разбере какво иска да каже тя.
Завесите не бяха дръпнати докрай и лампата не бе загасена. Аш надникна и видя Дий върху пода на четири крака. Лайл бе зад нея и я работеше енергично. Зъбите ѝ бяха оголени, сякаш в ръмжене; Аш чуваше ясно виковете ѝ.