- Още не си приключил тук.
Предпочете да се изсмее, въпреки че му се искаше да ѝ удари един - бе толкова агресивна, толкова настоятелна.
- Приключил съм - заяви той. Усмихна ѝ се широко и ѝ намигна. - Засега. Винаги можем да се съберем отново.
- Ти може да си приключил, но не и аз. - Тя се изправи на колене в леглото.
„Тя е наистина привлекателна жена“ - помисли си Едгар, въпреки че намираше голотата ѝ леко смущаваща сега, когато липсваше оправдаващата я похот. По-голяма част от жените нямаше да му изглеждат така добре в ярката светлина на мотелската стая минути след като са правили секс. Гърдите им обикновено увисват, коремите им треперят, бедрата им се издуват; ясно изпъкват разни бенки, разширени вени, грозни следи от износени бременности и раждания: нито една от тях не отговаряше на съвършенството на женските тела по списанията, които бяха оформили представата му за женска красота. По- голяма част от жените бяха за Едгар по-добри на опип, отколкото на вид. Но тази жена наистина изглеждаше добре. Коремът ѝ бе прибран, гърдите ѝ бяха предизвикателно вирнати. Колко жалко, че започваше да се държи като кучка.
- И ти ми се виждаш доста изразходвана - подхвърли той с надеждата, че тя ще се присъедини към смеха му. Не искаше сцена.
- Може и да си приключил, но още не си свършил – каза тя.
Едгар вдигна ризата си от пода. Тя скочи от леглото и застана между него и вратата.
- Шегуваш ли се? Току-що получи толкова, колкото можеше да задоволи най-малко шест жени. Трябва да бъдеш благодарна за това.
- Аз ще преценя какво съм получила, а то бе прекалено малко. - Тя издърпа ризата от ръката му.
- Никога не съм имал оплаквания досега.
- Сега получаваш няколко. Връщай се в леглото! - Блъсна го в гърдите, ръбът на леглото го удари в коленната свивка и той се търкулна на постелята.
Тя скочи върху него с ръка между краката му.
- Вдигай го - заповяда му тя; ръката ѝ нетърпеливо го теглеше.
- Господи, какво ти става? - Той се гърчеше под нея в напразен опит да се измъкне: тя го държеше прикован към леглото с една ръка върху гръдния му кош, а с другата - в слабините му.
- Вдигай го - повтори тя. - Играй с него.
- Ти си играй. Това не е моя работа.
- Правил си го често, ще го направиш и сега. Играй с него, вдигай го!
Той продължаваше да се гърчи под нея; не смееше да се стегне и да я отхвърли от себе си - страхуваше се, че тя вероятно ще се окаже по-силна.
- Престани. Достатъчно беше за една нощ. Ще дойда отново утре и ще го направим пак.
- Направи го сега! - възкликна тя. Хвана ръката му и я притисна между краката му. - Прави каквото ти казвам.
Тя загуби равновесие и Едгар успя да се изтърколи настрана и да я отблъсне от себе си.
- Боже мили! - Изправяше се, когато тя го грабна изотзад и го затегли към леглото. Той се дръпна и ноктите ѝ раздраха гърба му.
- Ти, глупава кучко!
Обърна се и я удари силно по лицето. От носа ѝ вече бликаше кръв, докато се изправяше, за да седне отново. Изражението ѝ бе толкова свирепо, че той се сви в очакване на атака, но тя стана, без да промълви нито дума, и отиде в банята.
Едгар се спусна да се облича с трескава бързина.
- Ти ме предизвика да те ударя - извика той над рамо към банята. Подскачаше на един крак, опитвайки се да нахлуе панталоните си, като ги теглеше с една ръка: в другата стискаше бельото си. Ще го облече после.
- Аз не съм от мъжете, които посягат на жени. Но, Боже мили, ти трябва да се успокоиш. Получи повече от достатъчно.
Чуваше я да се движи в банята и по звуците, които се носеха оттам, можеше да прецени, че тя бърза не по-малко от него. Вратата на аптечката се отвори и затвори.
Тя излезе от банята. Кръвта течеше от носа ѝ, стичаше се по брадичката и капеше върху гърдите ѝ. Тя като че ли изобщо не усещаше това, когато застана отново между него и вратата.
- Смяташ да си ходиш, а? - запита тя.
Той видя обувката си до стената точно зад нея. Нещо му подсказа тревожно да не се навежда и да излага гърба си на евентуално нападение. Но от какво се страхуваше? В стаята имаше само една напълно гола жена, застанала беззащитно между него и вратата. Вярно, очите ѝ имаха леко безумен израз, но въпреки това той трябва да съумее да я изрита от пътя си с добре премерен ритник.
- Да, отивам си - отвърна той. - Ще ти позвъня сутринта.
- Ти се оказа голямо разочарование - процеди тя през зъби, без да се помръдне.
- Е, това си остава за твоя сметка. Аз прекарах чудесно. Ти си много сексуална жена, но човек наистина никога не знае накъде ще се извъртят тези неща...