А после той чу песента ѝ, която изпълни пещерата и отекна от стените ѝ, понесла красотата и богатството на нейната радост.
- О, татко - пееше тя. - Хайде, татко. Татко!...
ГЛАВА
5
Домът на Бекер в Кънектикът беше само на около четирийсет и пет минути с кола до търговския център в Стамфърд. Той отиде до града по „Мерит Паркуей“, като оглеждаше внимателно централната разделителна линия на магистралата. По време на разговора с Карин паметта не му беше изневерила: една кола можеше да премине от магистралата на разделителната ивица само за сметка на сериозна повреда на ниското предпазно перило и самия автомобил. По тази ивица имаше пръснати тук-там цветни лехи, както и редица от дървета - почти толкова много, колкото от двете страни на магистралата. Ако човек шофира с голяма скорост по нея, остава с впечатление, че се движи сред една от широколистните гори на Нова Англия. За каращия бързодвижеща се кола през лятото тази магистрала бе неясно зелено петно, а през есента пламтеше с разкоша на есенната широколистна гора, която от време на време разкриваше неочаквани простори. Магистралата бе известна с необикновената си красота, въпреки че като пътна връзка с Ню Йорк едва изпълняваше предназначението си независимо от четирите си платна. Но заради гората наоколо бе гордостта на Кънектикът и щатската администрация полагаше големи грижи за поддръжка на централната разделителна ивица.
Тя не бе място и за пешеходци: такъв човек щеше да бъде забелязан от дузини (ако не от стотици) шофьори всяка минута. Бекер си отбеляза мислено да отдели време за разследване на работниците по поддръжката: униформите не ги правеха невидими, но с тях не се набиваха чак толкова на очи.
Бекер премина с колата в лентата до централната разделителна линия и смъкна прозореца си. До него кротко лежеше пластмасова торба за отпадъци, купена тази сутрин, натъпкана с три чувалчета по дванайсет килограма и половина слама и трици за котки, и добре затворена с тиксо. Първо се опита да повдигне инертната маса от седалката до себе си и я прехвърли през тялото си с дясната ръка, докато шофира с лявата. Направи няколко опита, като спираше всеки път, когато ставаше очевидно, че ще изтърве колата.
После се опита да шофира с колене, за да може да вдигне торбата с две ръце, но когато се насили да го направи, почти незабавно загуби контрол над колата. Следващата му стъпка бе да настани торбата на коленете си и да я повдигне от тази позиция към отворения прозорец: абсолютно невъзможно бе да отваря вратата - това изискваше отдалечаване от разделителната ивица. След няколко несполучливи опита Бекер успя най-сетне да пропъхне успешно торбата през прозореца. Гневно изсвирване на клаксон го накара да осъзнае, че, първо, е завъртял колата опасно и, второ, скоростта му бе спаднала до около шейсет и пет километра в час. Гневни шофьори профучаваха край него от вътрешната страна и му правеха недвусмислени знаци.
„А аз още дори не съм изхвърлил чувала през прозореца“ - помисли си той. В момента, когато бутне торбата в разделителната ивица, в девет случая от десет ще се блъсне или в предпазния парапет, или в друга кола. Нямаше начин да изхвърли нещо с такава тежест, седнал зад волана на кола, още повече в движение. Най-много да успее да бутне торбата достатъчно далеко от колата, за да не попадне под колелата. Бекер се оттегли в дясиага лента, като все още балансираше торбата на рамката на отворения прозорец: трябваше да даде възможност на образуваната зад него колона от коли да се изниже. Среднощ движението намаляваше и това вероятно би улеснило нещата, но не до необходимата степен.
Когато пътят се поизчисти, Бекер пак премина в лентата до централната разделителна ивица и блъсна торбата с все сила с двете си ръце, като крепеше волана с колене: успя да го грабне, преди да се блъсне в парапета. Торбата обаче удари парапета, разкъса се на две и пълнежът ѝ се разпиля по платното. В огледалото за задно виждане забеляза, че първата кола зад него предпазливо заобикаляше разкъсаните чувалчета и припляскващите на вятъра късове пластмаса. Ако бе изръсил торбата малко по-навътре в платното, щеше да причини задръстване. Засега бе успял да предизвиква само забавяне на движението в продължение на няколко минути: докато вятърът от минаващите коли откъсне пластмасата от боклука и го запрати в луд танц по магистралата. „А това беше най-доброто, което съумях да направя“ - помисли си той. Знаеше, че физически е по-силен от много мъже благодарение на създадсния навик да се поддържа във форма. Многократно бе изкачвал стръмни скали само с помощта на въже и мускулите на ръцете му бяха почти железни. Ако бе по-висок и имаше по-голяма дъга на отблъскване, торбата вероятно щеше да мине над парапета. Например от кабината на дизелов камион. Но движението им по „Мерит Паркуей“ беше забранено: да се шофира камион по тази магистрала бе открита покана за арест от щатската полиция. Фактът, че тялото на момчето Шапиро се е намирало в централната разделителна ивица, се обясняваше само по два възможни начина: или убиецът го е пренесъл през двете ленти на магистралата и го е пуснал там, или е невероятно силен мъж. Бекер се запита дали не преследва чудовище в няколко аспекта.