* * *
Търговският център на Стамфърд се състоеше от магазини около свободно място с фонтан и няколко редици пейки за почивка. Асансьори и ескалатори осигуряваха достъп от приземния до по-високите етажи. От всеки етаж имаше изходи към гаража, които обикаляха успоредно централната търговска част. Приземният етаж бе с три входа за пешеходци откъм улицата. В остъклени будки до изходите за паркинга имаше охрана, но Бекер забеляза още на влизане, че тя следеше неотстъпно само потока от хора. „Вероятно няма да забележат, ако някой се опита да вкара микробус през изхода към асансьора“ - помисли си Бекер. Охраняващите нямаха кой знае каква стойност като свидетели. Те бяха поставени там поради няколко причини: първо - остъклените будки бяха настрана от потока пазаруващи и нямаше да досаждат на клиентите с неприятни мисли за сигурност; второ - близостта им до изходите целеше да накара крадците на дребно да си помислят добре, преди да задигнат нещо (въпреки че опитът бе доказал ограниченото въздействие на този факт върху хора с определени навици и начин на мислене); трето - ъгълът зад асансьорите бе относително изолирано място, предразполагащ терен за евентуални неприятности, в случай че наблизо няма охрана.
Бекер знаеше обаче, че случаят, с който се беше ангажирал, бе станал на друго място. Мъжът с работното име Ламънт Кранстън беше грабнал плячката си някъде във вътрешността на търговския център и бе минал край охраната с момчето вече изцяло под негов контрол. Всичко друго би било прекалено рисковано: детето или ще извика на охраната, или ще се хвърли на пода и ще направи сцена, или нещо друго, за да привлече вниманието им. Ламънт беше успял шест пъти - четири пъти от места като това. Какъвто и да е методът му, той в никакъв случай не беше случаен - напротив, той беше ефективен и засега объркваше Бекер.
Изкачи се на четвъртия етаж откъм гаража, опря се на перилата и се загледа в трескавото движение на тълпата напред-назад под него. Беше събота и търговският център гъмжеше от хора: реализация на представата на всеки търговец за щастие и успех. По пейките около фонтана опъваха уморени нозе изтощени съпрузи със стъклен поглед и мрачни изражения: нещастниците явно бяха с нисък праг на търпение, когато ставаше въпрос за пазаруване. Там се скупчиха за кратко и няколко юноши и подрастващи момичета - само колкото да си сверят плановете, преди да се разпръснат отново. Истинското гъмжило от хора бе в магазините и залите за продажба на хранителни продукти. Отгоре то изглеждаше като хаотичното на вид движение на мравки, които винаги съумяваха някак да си вършат нещата по достоен за уважение начин. Бекер съчувстваше на грогясалите съпрузи, проснати по пейките, но това беше естествено: той самият не бе купувач.
Той беше ловец. Откри жертвата си на четвъртия етаж в безистена с видеоигри: пред просвяткващите екрани стояха като хипнотизирани дузини деца на възраст от шест или седем до седемнайсет или осемнайсет години, а в очите им се отразяваха дракони и каратисти. Това бе като детска пещера на съкровищата за деца с агресивна нагласа или с извратени наклонности. Докато родителите пазаруваха, децата им се мотаеха наоколо, смесваха се, изчакваха любимата си игра или се хвърляха на друга - като собственици на монетни апарати в Лае Вегас. Само много прилежен и параноичен наблюдател можеше да не изпуска от очи даден индивид продължително време: все едно да се мъчиш да следиш една-единствена рибка сред непрекъснато променящ се пасаж от подобни риби.
Ламънт не е бил затруднен нито от непрекъснатото движение вътре в групата деца, нито от броя им, но той явно е човек, подчинен на определена идея: вероятно оглежда една такава група, избира жертвата си, изчаква подходящ момент и удря с бързината на акула. Какво ли отделя жертвата му от другите? Дали избраните момчета отговарят на определен тип, предпочитан от убиеца? По-уязвими ли изглеждат от другите? По-близо до специфичния естетичен вкус на Ламънт? Дали той съумяваше да установи само с поглед кое дете от многото ще му се поддаде най-лесно и ще попадне в мрежите му? Или избираше плячката без особени предпочитания само за да задоволи садистичния си глад? Дали набелязваше жертвата си още при първия поглед и действаше без бавене, или я изучаваше известно време? Но как бе възможно да направи така, без да привлече нежелано внимание към себе си?