Дори сега, докато стоеше настрана от децата и само ги наблюдаваше, Бекер имаше чувството, че събира погледите на всички наоколо. Огледа се, за да разбере дали го следят. Ламънт ще изглежда, разбира се, като купувач, т.е. ще носи пазарска чанта и пакети. В този момент в безистена влезе мъж с късо подстригана коса и обувки, които го причисляваха към богатата средна класа, въпреки че дънките и свободната риза с остро деколте бяха част от универсалната униформа на нацията за двата почивни дни в края на седмицата. Мъжът се приближи до едно от момчетата и извика високо името му. След като изчака достатъчно дълго, за да подчертае независимостта си, юношата се обърна и изгледа гневно и нацупено баща си с характерното за тази възраст отрицание на собственото семейство. Когато си тръгнаха заедно, мъжът се опита да постави бащински ръка на рамото на момчето, но то приклекна, изплъзна се и закрачи демонстративно напред, като че ли нямаше нищо общо с баща си.
Мъжът погледна Бекер и се усмихна уморено - знаеше, че всеки мъж на определена възраст може да се отнесе с разбиране към малката драма и да предложи съчувствие. „Драма, толкова обикновена, колкото е самото човечество“ - помисли си Бекер. Тя се повтаря непрекъснато във всички търговски центрове и други публични места в страната. И все пак преди седмица само тук се беше разиграло нещо подобно и бе завършило с нелепата смърт на едно дете... Бекер бе забелязал тази среща между баща и син, но дали някой друг би имал сериозна причина да обърне внимание на нещо толкова обикновено? А ако мъжът не беше бащата, ако момчето бе по-малко, на възраст, когато родителите все още предупреждават децата си да не говорят с непознати, как ли щеше да изглежда тази среща отстрани? По какъв начин мъжът щеше да убеди детето да тръгне с него?
„Може би всъщност няма процес на подбор - помисли си Бекер. - Какво, ако Ламънт просто се възползва от всяка благоприятна възможност, например ориентира се към едно дете от групата, което се набива в очи по някакъв начин - не по външен вид, а чрез неочаквано движение? Вероятно първото дете, което се отдели от другите.“
Толкова ли беше гладен Ламънт? Нима всяка жертва можеше да му свърши работа? Дали обикаля търговския център и изчаква, докато попадне на някое самотно дете, или го намира в удобно място и едва тогава нанася удара си? Бе напълно възможно, но Бекер вътрешно се противопостави на идеята. Първо и преди всичко, този начин на действие бе прекалено опасен и, второ, той влизаше в противоречие с факта, че до този момент никой не бе забелязал нещо необикновено. Ако Ламънт вършеше това просто ей така, в ход, ако се хващаше за първата възможност, той ще бъде принуден да бърза и неминуемо ще направи грешка. Още по-важно беше поведението му след това. Ламънт държеше децата около два месеца и едва тогава ги убиваше. Това означаваше грижа: осигуряване на квартира, на храна, инвестиране на време и напрегнато внимание дни наред. Жертвата трябваше да бъде наблюдавана, вероятно пазена, покорена, притискана в ъгъла. Ламънт явно не беше луд сексуален маниак, който бързаше да завлече нещастните момчета в някой тъмен ъгъл, за да задоволи страстите си. Напротив, той живееше с тях цели два месеца. Нямаше смисъл - дори извратения смисъл на серийния убиец - да посвещава толкова много труд и време на случаен избор.
Освен това Бекер знаеше, че нещата не стават по този начин. Серийните убийства, като всяка друга страст, имат емоционален характер. Мъжете не се влюбват във всеки тип жена; те винаги реагират на шаблон, имплантиран в ранните години от живота им: може би от майката, първата възлюбена, бавачката, медицинската сестра. Напълно възможно е обектите на страстта им да изглеждат много различни в очите на другите, но всички те притежават някои особености на оригиналния модел, чиито следи остават тайна за света, но са дълбоко издълбани в сърцето на влюбения.
Колкото и деформирана да е приликата с оригинала или колкото и превратностите в живота да са изкривили личното възприемане на този модел от убиеца, процесът остава един и същ. Като всеки човек, гърчещ се в мъките на страстта, убиецът реагира на импулсите на стария модел...