Бекер слезе с ескалатора на приземния етаж, без да изпуска от погледа си децата наоколо. Толкова много - и така свободни: моткат се наоколо сами или с връстниците си с пари в джобовете, а в главите - без следа от страх... Децата, които някога висяха по уличните ъгли или ритаха тенекиени кутии по опустелите привечер улици на предградията, сега се събираха по търговските центрове. Не ставаше въпрос за ново явление, но досега Бекер ие му бе обръщал внимание.
Някои от тях бяха с родителите си, но дори и те оставаха сами, когато възрастните потъваха в някой магазин, който отговаряше на интересите им. „Знаете ли къде са децата ви? - питаше ги мълчаливо Бекер. - Къде точно? На другия край на търговския център? Зад ъгъла, зазяпани във витрината на съседния магазин? На какво разстояние от тях според вас дебне опасността? Колко време смятате ще й е нужно, за да удари по детето ви?“ Едва се сдържаше да не им изкрещи: „Пазете децата си, за Бога! Между нас има чудовища!“
Спря се до момче, което се взираше с широко разтворени очи в изложба на телескопи зад шлифованото стъкло па някаква витрина. „Ела с мене - призова го мислено той. - Какво трябва да направя, за да те подмамя да дойдеш с мене?“
Възможно ли е да го упои? Бързо, предпазливо бодване с игла и по вените му ще запулсира натриев пентотал, ще превърне мозъка му в суперчувствително желе... А критичните секунди, преди наркотикът да задейства? А дългият преход извън търговския център с момче, чиито крака са толкова несигурни, колкото и мозъкът му?
Бекер отхвърли идеята. Убиецът Роджър Дайс упояваше жертвите си, но след като ги издебне сами късно през нощта. Само дебелината на ризата бе спасила Бекер от неговата игла и му беше дала възможност да го хване. Този метод нямаше място посред бял ден сред тълпа от хора.
Вгледа се отново напрегнато в момчето. Много отдавна не бе говорил с деца. Какво да каже, за да примами момчето да тръгне с него? Каква фантазия, каква мелодия на Хамелинския свирач21 ще изкуши едно момче да пристъпи в опасността? Ако мъжът до детето е гигант, притежаващ силата и сръчността да изхвърли тялото му през прозорец на кола, докато я шофира? Каква примамлива мелодия трябва да изсвири тогава?
Момчето забеляза погледа му и се измъкна, почувствало нещо не съвсем в ред. И Бекер се отдалечи. „Мразя тази шибана работа“ - помисли си той с въздишка.
Мъжката тоалетна беше на приземния етаж зад ъгъла на третия щанд за сладолед и замразено кисело мляко, забелязан от Бекер в сградата досега. Зад щанда имаше къс коридор, следваше фоайето, постлано с плочки, и тоалетната. Магазинът за сладкиши на Стайнхолц бе два етажа по-горе. Ако Стайнхолц работеше на щанда за сладолед, имаше вероятност да забележи момче, отговарящо на предпочитанията му, да влиза в тоалетната и съответно да действа инстинктивно. Но не и от два етажа по-горе. Ако ги измъква от тоалетната, би следвало да прави това, което Бекер вършеше в момента - да влезе, да се мотае и да чака.
Изправен пред умивалника, Бекер незабелязано разглеждаше влизащите в огледалото пред себе си. Тоалетната бе много удобен терен за Ламънт. За разлика от момичетата, момчетата не ходеха в тоалетните на групи. Някои идваха сами, като се отделяха от тълпата, и Ламънт можеше да ги има на разположение за колкото време си иска. Известни бяха много криминални случаи на отвличане на деца и бебета от професионалисти по този начин. Те обикновено действаха в добре организирани групи, които отклоняваха мотаещи се или изоставени за момент без внимание деца иззад гърбовете на майките им, боядисваха косите им в умивалниците, сменяха дрехите им за по- малко от минута, като междувременно някой от тях не допускаше други хора в тоалетните. Когато престъпниците и жертвата им пак се смесваха с хората само няколко минути по-късно, охраната - ако дотогава някой бе потърсил помощта ѝ - се оглеждаше за друг цвят грейки или дълги руси къдрици, сега отрязани и почернени...
Но този начин на действие бе ефективен само с малки деца, които не се сещат да викат за помощ и могат да бъдат отнесени на ръце или откарани с детска количка. При десетгодишни момчета това бе невъзможно. Бекер стоеше пред умивалника, миеше си ръцете отново и отново, като се опитваше да засече времето. Ако грабне момчето до себе си в този момент, постави на вратата табела „Затворено“, колко време ще измине, преди някой притеснен непознат да се втурне в тоалетната независимо от надписа. Или пък някой от администрацията провери какво става? Невъзможно бе да предвиди точно времето, но знаеше, че няма да бъде много - със сигурност недостатъчно дълго. А какво ще прави с момчето междувременно? С какви средства е възможно да се накара едно десетгодишно момче да си държи устата затворена и да не вика за помощ? С пистолет, опрян до главата му? Възможно, но малко вероятно.