- Нима? Добър си и като детектив, така ли?
- Дяволски добър. - Ченгето постави демонстративно ръка върху центъра на капака. - Тази кола например скоро е карана.
- Как позна?
- Двигателят ѝ все още дига пара. Знам и още нещо.
- Кажи ми всичко, което знаеш, Тий. Имам на разположение пет минути.
Томас Терънс Теруин, известен на всички като Тий, повдигна пак колана си, като го издърпа нагоре така, че да прилегне стегнато над корема му. Щеше да се задържи там, докато издиша, а после ще се плъзне надолу, за да не притеснява повече добре оформения му корем.
- Знам например, че преди два дни тук дойде млада жена, която питаше за теб. Истински хубава млада жена с хващащи окото закръглени форми, натъпкани под дрехите ѝ.
- Вероятно се е опитвала да ги скрие от орловия ти поглед.
- Несполучлив опит: не е взела предвид силата му и способността ми за изясняване на завързани историйки. Имаше гърди, бедра и други подробности.
- Лице?
- А, и лице, да. По-сантиментален човек от мен би го нарекъл много хубаво лице. Но тя бе взела куп мерки да прикрие, че е такава красавица. Изкара много тежка значка и я размаха пред очите ми, но аз не се подведох.
- Защото си имаш твоя лична значка.
- Имам си и значка, и пистолет. Имам кола със светлини на покрива. Имам радио, закачено на колана ми.
- В края на краищата ти си босът.
- Категория А при това. Тъй че не се стреснах от значката на момичето. Със или без значка, тя си остава много привлекателна млада жена. Защо, по-дяволите, такава хубава жена ще се интересува от мъж като теб? Зачудих се. Особено когато гледа право в лицето човек като мен.
- Лошо зрение?
- Или прекалено добро. Струва ми се, че забеляза веднага венчалната халка.
- В такива моменти ще е по-добре да не я носиш на носа си.
- Ще кажа на жена си какво си ме посъветвал. Знае ли Синди за тази хубава мадама, която се интересува от теб?
- Двамата със Синди сме разведени. Просто ти напомням. Ти присъстваше на церемонията като мой най-добър приятел.
Тий сви рамен.
- Нищо необикновено: където и да отида, аз съм най-добрият.
- Понеже ти си босът.
- Първа категория... Тя все още пита за теб - допълни Тий с по-сериозен тон.
- Кой?
- Синди. Пита как я караш и т.н.
- Виждал ли си я?
- Докато обикалям... Тя все още държи на теб, Джон.
- И аз все още държа на нея... Тя - ъъ - добре ли е?
- Не. Не се среща с никого - поясни Тий. - Не мога да разбера защо. Не знам дали си го забелязал по време на женитбата си, Джон, но според мен Синди е много хубав човек и прекрасна жена.
- Долавях го... Имах късмет да живея с нея. Но не я заслужавах.
- Тук си прав.
- За нещастие тя накрая също го разбра.
- Тя представя нещата по друг начин.
- Има разлика дори в разказите на свидетели, видели едно и също нещо - въздъхна Бекер.
- Знаеш защо никой не иска да ходи с нея, нали?
- Да не би всички мъже да са станали прекалено модерни?
- Джон, не се шегувам.
- Добре, защо?
- Страх ги е от теб, затова.
- Глупости.
- Истина ти казвам.
- Няма човек в Кламдън, който да има причини да се страхува от мен. Не съм причинил болка и неприятности на никого тук.
- Но те чуват приказките за теб.
- Как? Аз не ги разказвам. Нито пък Синди.
Тий вдигна ръце в знак на невинност.
- Не ме гледай така. Миналото ти е лично твоя работа, доколкото се отнася до мен.
- Как тогава се чуват „приказките“?
- Не знам. Носят се разни неща. Трудно е да спреш слуховете.
- Синди допуска ли, че се опитвам да плаша мъжете и да ги държа настрана от нея?
Тий сви рамен.
- Не преднамерено.
Бекер се вгледа в краката си.
- Исусе Христе, Тий, нима наистина хората се страхуват от мен?
- Не и тези, които те познават, Джон.
- Но другите? Тези, които само чуват за мен? Те мислят, че аз съм - какво? Прекалено опасен? Побъркан? Жаден за кръв, та да ги преследвам и им причиня болка, ако се опитат да се срещат с бившата ми жена? Никога не съм причинил болка на никого освен като част от работата ми...
- Знам, Джон. Повечето хора го знаят.
- Живея тук, дявол да го вземе! Не мога да приема хората да се страхуват от мен!
- Вероятно преувеличавам. Не трябваше да зачеквам тази тема.
- Пусни някакъв друг слух...
- Не съм по тая част.
- Кажи им, че съм безвреден. Безвреден като домашна котка. Кажи им, че напуснах ФБР, защото се страхувах от работата... И това е самата истина!