- Ти не си се страхувал от работата в смисъла, който влагаш в това изречение, Джон. Не подценявай хората - никой няма да повярва.
- Не искам да бъда приеман като чудовище в родния си град, Тий. Исусе...
Те замълчаха за момент, вторачени в някакъв юноша, който косеше полянка наблизо и ги поглеждаше от време на време с интерес.
- Смяташ ли, че онзи младеж там, с косачката, ме гледа точно в този момент като модел и пътеводител към бъдещето му? Защо всички те си слагат шапките с козирката отзад?
- Не искам никой да се страхува от мен, Тий. Мили Боже, това е ужасно.
- Ще направя каквото мога, съгласен ли си?... Всяко чудо за три дни.
Бекер поклати тъжно глава. Тий винаги се учудваше колко уязвим е приятелят му към мненията на другите - един човек, чиято кариера предизвикваше страхопочитание у всеки офицер от полицията, запознат с нея. Защо трябва да бъде толкова чувствителен, особено към мненията на хора, които не познава? Вярно, Бекер преминаваше през даден случай, без да държи сметка за когото и да било от онези, които се изпречваха на пътя му към човека, когото трябваше да обезвреди, но в цивилния живот се страхуваше да не засегне чувствителността дори на местния бакалин. Тий не се преструваше, че го разбира - той просто го харесваше.
- Казах на онази жена от ФБР, че доказваш мъжествеността си, като лазиш по чукарите високо в планината. Сбъркал ли съм?
- Ти си полицейски офицер, положил клетва да казва истината и само истината.
- Не ме предупреди да не казвам на никого. Заяви само, че искаш да бъдеш сам, за да се позабавляваш малко из планината.
- Всичко е наред, Тий.
- В процеса на моето разследване забелязах, че жената от ФБР е без венчален пръстен за разлика от мен. Но точно като теб.
- Преди секунда ми пробутваше Синди. Сега се опитваш да ме свържеш с някаква агентка?
- Все някой трябва да го направи. Грозно е да се гледа как мъж на твоята възраст онанира.
- Би могъл да спреш наблюденията.
- Хей, забравяш, че аз съм босът тук.
- И рангът има своите привилегии - допълни Бекер.
- Знам и още нещо, моето ти не знаеш - подхвърли Тий.
- Подозирам, че след малко ще науча. Какво е то?
- Същата мадама е пред къщата ти и те чака.
- Забелязал си я съвсем случайно, нали?
- При изпълнение на служебните си задължения наистина забелязах кола в алеята към къщата ти и след като знаех, че висиш някъде от връх Килиманджаро на ремък, увит около пениса ти, спрях да проуча нещата отблизо.
- Винаги бдителен.
- Ами ако беше крадла, примъкнала се да задигне ценностите ти?
- Нямам ценности, които си заслужават риска.
- Аз го знам, но една крадла може и да не знае - крадците са си такива. Тя седеше на верандата ти и те чакаше, хубава като... като... какво? Какво е особено хубаво?
- Хубава жена?
- Точна така! Тя седеше там красива като хубава жена. Какъв си хитрец само: нарочно не си слагаш телефон в колата, за да не може да те открие... Я си признай, често ли те посещават вкъщи такива великолепни жени?
- Работим върху нещо заедно, Тий. Само работа, повярвай ми. Тя се опитва да ми задигне мозъка.
- Разреши ѝ, но през члена ти.
Бекер се върна в колата си, като клатеше глава с фалшиво неодобрение. Тий затвори вратата и се облегна на нея.
- Ти си голяма работа, Тий, велик образец за подражание, но имаш дяволски лошо влияние.
- Мислех, че си напуснал работа - продължи невъзмутимо Тий.
- Така е. Това е изключение.
- Заради нея? Заради онази хубава мадама, която те чака на верандата ти?
Бекер се вгледа в Тий за момент, сякаш търсеше отговора на въпроса в очите му.
- Знаеш ли, приятелю, притежаваш всички естествени инстинкти на интригант и сватовник. Вероятно си сбъркал призванието си.
- Заплатите на интригантите са доста ниски. Освен това съм убеден, че на полицията ще ѝ липсва нещо много съществено без мен.
- Бос?
- Първа степен. Хайде, не клинчи, отговаряй: тя ли е причината? А ако не е тя, защо не е?
Бекер запали двигателя, но се спря за миг.
- Де да беше всичко толкова просто - въздъхна той.
- Е, да, сигурно е много сложно, а и да не беше, щеше да си го направиш такова, ти имаш слабост към усложненията. Но всъщност правиш това заради нея, така ли е?
- Да, Тий - въздъхна отново Бекер. - Така е.
Потегли бавно: едрият полицай все още се държеше за вратата му.
- Ти, куче такова - подвикна му Тий с одобрение. - Щастлив лов.