Бекер усили скоростта, развеселен от простичкия анализ на приятеля си. Но когато се отклони по алеята към дома си и видя Карин, изправена на верандата с грацията на танцьорка в характерна поза с един крак зад другия, той се запита колко голяма част от усилията му в момента се дължат на предположението на Тий. Трябваше да признае поне пред себе си, че само поглед към нея размърдваше нещо у него, което нямаше нищо общо с официалната работа на Федералното бюро.
* * *
Когато забеляза колата на Бекер, Карин Крист опъна рамене назад и за миг ѝ се прииска да хвърли бърз поглед в огледалцето си, но потисна странното желание. „Първо и преди всичко видът ми няма никакво значение“ - каза си тя строго. Беше заместник-шеф на Отдела за отвличане на деца, бяха ѝ подчинени стотици мъже. Бекер бе само консултант и нищо повече. И освен това, откакто беше пристигнала тук, непрекъснато се бе взирала в образа си, отразен в прозореца към верандата, тъй като нямаше кой знае какъв друг избор. Йзглеждаше толкова добре, доколкото бе възможно това днес... въпреки че още по-добре би било, ако линията на челюстта ѝ бе малко по-твърда. Тя винаги напълняваше първо в лицето, което беше дяволски несправедливо. Това я лишаваше от няколко грама извънредна плът, която по-голяма част от жените прибавяха към бедрата и задниците си. Прекаленият апетит при нея се отразяваше незабавно на лицето ѝ и едва след това трупваше по някой и друг грам и под кръста си. Трябваше да признае, че напоследък ядеше прекалено много: напрежението в работата ѝ и необходимостта да гледа сама сина си, и...
Бекер излезе от колата. Карин, изправепа до парапета на верандата, несъзнателно прибра краката си един до друг, което изпъна гърба, прибра таза и издаде гръдния ѝ кош напред. Бе възприела тази поза още като ученичка и я бе превърнала така пълно в един от навиците си, че нито съзнаваше колко е неестествена, нито се замисляше за въздействието ѝ върху другите. На мъжете изглеждаше като фигура на носа на средновековен кораб, подложила гърди на вятъра, смела и подканваща. Нито сериозното изражение, нито коректността на поведението ѝ, нито дори служебният ѝ пост или значимостта на областта, в която градеше кариера, не успяваха напълно да преодолеят внушението на езика на тялото ѝ. Много мъже, иначе впечатлени или смутени от нея в други отношения, продължаваха да реагират на Карин Крист като на жена. Тя си даваше сметка за това и понякога се възползваше.
Бекер изчезна от погледа ѝ зад ъгъла на гаража и когато се появи отново, на устата му играеше усмивка, която стопли сърцето ѝ. Карин обичаше усмивката му: той рядко се усмихваше и това бе в приятен контраст с обичайното му сериозно изражение. „Ако беше женкар, усмивката му щеше да бъде неотразима“ - помисли си Карин. По момчешки пленителна, тя изтриваше като с гума натрупаните години и разкриваше неочаквана дяволито-пакостлива страна на характера му, обикновено добре прикрита под ежедневната маска.
- Каква приятна изненада! - възкликна Бекер.
Карин потисна внезапен импулс да отговори на усмивката му.
- Не можах да те намеря по телефона и тъй като минавах оттук, реших да си пробвам късмета и да се отбия... Късметът ми проработи.
- Ако ме разглеждаш като добър късмет.
- Местният полицейски шеф очевидно гледа на теб точно по този начин. Ние си побъбрихме малко.
- Тий обича да бъбри.
- Забелязах. Той, изглежда, има много високо мнение за теб.
- Приятели сме от гимназията.
- Останах с впечатлението, че се опитва да ни обвърже.
- Не му ли каза, че сме вече обвързани?
- Не смятам, че е моя работа да му давам подобни сведения. Той е твой приятел: не знам до каква степен го държиш в течение на личния си живот.
- За Тий е по-здравословно да му се казват нещата точно, вместо да се оставят на развинтеното му въображение. Изненадан съм, че не се е опитал сам да те свали.
- Той ги върши и такива, така ли? Женен е.
- Не че ги върши, а чисто и просто като че ли не успява да насочи мислите си в друга посока.
- Мъже.
- Права си - не споря.
- Нищо чудно, че жените губят търпение с вас.
- Не разбирам как ни изтърпяхте толкова дълго.
- Добри сме, затова. - Карин наклони леко глава с надеждата, че при новата поза линията на челюстта й ще изглежда по-твърда. - Но всяко нещо си има граници. - Бекер седна на перилата и обърна очаквателно усмихнатото си лице към нея. Директното му внимание ѝ напомни за работата, която я бе довела дотук.
- Изчезнало е друго момче.