- Отвлечено?
- Още не знаем, прекалено рано е. Изискахме от щатските и местни полицейски сили в Ню Джърси, Ню Йорк, Кънектикът и Масачузетс да ни съобщават незабавно за всяко изчезване, което пасва на нашата разработка на този случай. Деветгодишно момче, физически нищо особено - също като другите. За последен път е забелязано в търговски център... - Карин сви рамен. - Вероятно ще изскочи отнякъде, докато стигнем дотам. Нищо чудно да е заспало в някой от киносалоните...
- Може би. Къде?
- Бикфърд.
- На около час оттука.
- Ако отидем с моята кола, ще имаме възможност да разговаряме. Но аз ще трябва да си тръгна не по-късно от пет и половина, така че ако смяташ да останеш след мен, ще бъде по-добре да отидем с двете коли.
- Защо трябва да си тръгваш в пет и половина?
- Налага се да бъда вкъщи до седем. Тогава си тръгва жената, която гледа сина ми, докато ме няма.
Бекер примига.
- Имам дете, не си ли спомняш?
- Правиш това всеки ден?
- Какво правя? Отивам си в къщи? Грижа се за сина си? Държа се като родител с чувство за отговорност? Да, върша го всеки ден. Всички майки го правят, нали? Или тук нещо греша?
- Като че ли се защитаваш, Карин.
- Защо винаги всички са толкова изненадани, когато чуят, че съм майка? Върша нещата, които всички майки вършат. Обичам сина си. Гледам да съм на негово разположение.
- „Всички“?
- Държа се като майка. Ако имаше начин да се внуши на по-голяма част от мъжете да се държат като бащи, щяхме да живеем в един по-добър свят...
- Защо ми се струва, че се налага да се оправдавам? - запита Бекер. - Аз нямам деца.
- Тогава не очаквам да разбереш. - Карин беше бясна на себе си. Заклела се бе да задържи тази среща в професионални граници.
- Да разбера какво?
Карин закрачи към колата си.
- Твоята кола или моята? Избирай.
- Откъде си толкова сигурна, че ще дойда? - запита Бекер, все още на верандата.
Карин се обърна гневно към него.
- Слушай какво, нямам време да се гърча пред теб. Разбира се, че идваш.
Бекер се колебаеше.
- О, Господи, не ме карай отново да ти се моля и да те ухажвам. Минахме вече през този номер. Давай да се залавяме за работа.
Влезе в колата си и даде заден ход, без да го погледне.
Силно му се прииска да я прати по дяволите. Докато влизаше в колата ѝ, обмисляше как точно да го направи.
Бяха излезли вече на „Мерит Паркуей“ и се отправяха на изток, когато я запита:
- Защо беше толкова сигурна, че ще дойда?
- Защото следата е все още топла, а ти си съвсем наясно колко по-голям е шансът ни хората да си спомнят много повече сега, отколкото след един ден. Достатъчно си умен, за да го знаеш.
Бекер я изгледа с любопитство. Тя бе съсредоточена в колата и пътя: караше със сто и трийсет километра в час, святкаше с предните фарове на всеки, който я принуждаваше да намали скоростта. Изглежда, задържаше сирената си, докато стигне до сто и петдесет километра на час. Натискаше предизвикателно педала на газта със стиснати зъби. Разбра, че е бясна на нещо и си го изкарваше на него, тъй като той ѝ беше подръка.
Карин се поотпусна едва когато завиха на север по шосе номер 8. Движението се беше разчистило и колата ѝ летеше по лявата лента почти свободно.
- Защо си толкова сигурна в мен? - запита отново Бекер.
Този път тя си разреши да отклони поглед достатъчно дълго от пътя, за да го погледне. Напрежението бе изчезнало от лицето ѝ и бе заменено с израз на съчувствие.
- Знам, че ти се е наложило да разучиш онези снимки. - Очите ѝ отново бяха приковани към магистралата. - Веднъж ми разказа за собственото си детство. Спомняш ли си?
- Не.
Тя презрително сви рамене.
- Мъжете обикновено не помнят. Те никога нищо не си спомнят.
- А жените не забравят нищо - уточни той.
- Да, ние помним. Винаги се връзваме, че нещата, които ни казвате, са истина.
- Никога не съм те лъгал.
- Не си.
След кратка пауза той добави:
- Всъщност сещам се. - Въпреки че съвсем не беше сигурен дали наистина си спомняше.
* * *
Информира я какво бе научил и какво не бе успял в търговския център на Стамфърд. Тя записа разговора на касетофон и когато свърши, телефонира в офиса си в Ню Йорк, като предаде заповедите си с отривист, ясен тон.
- Изпратете резултатите на факс номер... - обърна се към Бекер. - Кой е номерът на факса ти?
- Нямам факс.
Карин въздъхна.
- Ще ти осигуря един чрез Бюрото. Крайно време е да влезеш в това десетилетие, Джон. - В телефонната слушалка нареди: - Малва, изпратете резултатите до моя факс. Искам да ги имам, докато се върна вкъщи... Да, седем часа, разбира се. - Върна телефона на място и премина в дясната лента, когато наближиха разклонението за Бикфърд.