Усещаше, че Бекер открито я изучава.
- Какво има?
- Помня те преди десет години, когато все още беше в Отдела по дактилоскопия и отчаяно тьрсеше начин да се измъкнеш оттам. Колко души командваш сега?
- И бях по-мила тогава, нали? По-приятна, по-отстъпчива, по-женствена? Нещо подобно, така ли?
- По-млада.
- О, ти, лицемерен кучи сине. Откъде знаеш, че ми се иска да чуя точно това?
- Нямах предвид как изглеждаш - защити се Бекер, - а умението ти да се контролираш по-добре тогава.
- Казваш ли някога нещо тактично на някого?
- Не, ако се интересувам от този някой.
Карин се накани да каже нещо, но се спря. Погледна го, опита се да разчете какво точно иска да каже по израза на лицето му, но той като че ли бе изцяло концентриран върху движението по магистралата.
- Не съм искала да бъда рязка с теб. - Не искаше да каже това, но то изглеждаше по-безопасно. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че никога не трябва да му задава въпрос, ако не е готова да чуе истината. - Понякога наистина заемам отбранителна поза - продължи тя. - Нямаш представа колко трудно е да бъдеш едновременно агент и майка.
- Предполагам, че твоите подчинени не пропускат случай да си върнат за това, че си жена, а си им шеф. Сигурно ти създават куп неприятности - поне зад гърба ти.
- Така е: фактът, че жена им нарежда какво да правят, свива семенниците им - съгласи се тя.
- Не точно семенниците им, но разбирам какво искаш да кажеш.
- Мислех, че с тях става нещо подобно.
- Те само се отдръпват вътре в тялото, ако е студено или опасно — поясни Бекер. - Пенисът е този, който се съсухря.
- Това вече го знам - каза тя, като се опита да не вложи насмешка в тона си. Учудваше се, че презрението ѝ към мъжете сякаш растеше правопропорционално на количеството време, което преживяваше без мъж в леглото си. Бе очаквала да се получи точно обратното: сексуалното въздържание да смекчи сърцето ѝ и т.н. „Може би другите са прави в оценката си за мен - помисли си тя. - Май наистина се нуждая от едно добро и продължително чукане.“
- Наричат ме „Дракона“, знам това.
Бекер не се впечатли от признанието ѝ.
- За този тип мъже всяка жена с власт е такава. Не го приемай лично. Помисли си само за епитетите и прякорите, които прикачват на Хатчър.
- Не си прав. Това е личностно - настоя тя.
- Само защото Хатчър си ги заслужава. При теб нещата не стоят така.
- Не е толкова сигурно. Може би и аз си заслужавам прякора. Може би съм кучка, издялана от камък. Няма как да знаеш истината за мен. Отдавна не ме познаваш.
- Започвам да те опознавам.
- Нямаш представа колко е трудно. Никой от вас, мъжете, няма представа какъв ад е животът ми. Само се опитай един път поне да бъдеш суров и взискателен висш чиновник - но не чак толкова суров, не чак толкова взискателен, за да не поставиш под заплаха мъжествеността на подчинените си - и всяка вечер в седем да се преобразяваш в любеща майка и да оставаш такава, докато изпратиш сина си на училище на другата сутрин. Всички тези статии за самотните родители... Това не е шега, жив ужас, казвам ти. Живей така само месец или два и ще видиш как ще ти се отрази.
- Ти, изглежда, се справяш страхотно добре - заяви той сухо.
Тя се изсмя.
- О, да, аз съм истински факир. Непрекъснато играя някаква роля. Сигурно съм най-големият лицемер в света.
- Коя роля се поддържа най-трудно? - запита Бекер. - На взискателния шеф или на любещата майка?
Карин не отговори веднага. Отклони колата по наклонената извивка към града и спря пред светофара. Когато заговори, гласът ѝ звучеше овладяно.
- Аз съм любеща майка.
Бекер кимна.
- Такава съм.
- Не споря. - Той задържа погледа ѝ за момент и забеляза, че челюстта ѝ отново се стегна. Светна зелено и зад тях прозвуча нетърпеливо клаксон.
- Нямаш понятие от нищо, нищо не разбираш! - Очите ѝ гневно просвяткаха.
- Какво не разбирам?
- Нямаш никакво понятие за родителите и децата, за отношенията между тях - за нищо!
В колата отзад пак натиснаха клаксона. Карин се обърна и светкавично показа среден пръст на шофьора зад тях.
- Знам половината от това - заяви Бекер.
Тя натисна педала, колата ѝ профуча през пресечката и последва знаците към търговския център. Шофьорът зад тях ядно натисна клаксона още веднъж.