- Не, не знаеш. Нищичко не знаеш! Детството ти не е било нормално. Нима е възможно да преценяваш нормални хора и техните отношения на базата на твоя опит? Ти няма с какво да съпоставиш мен и сина ми, не знаеш нищо за нас. Нищо!
- Добре - съгласи се тихо Бекер.
Карин усети болката в гласа му и тя още по-силно я разгневи.
- Предлагам да се откажем от личните нападки. Няма да се ровя в твоя живот, ако ти оставиш моя на мира, съгласен ли си?
- Хубаво.
Тя го погледна. Той изглеждаше така наранен, че ѝ се прииска да го утеши някак, но не посмя.
- Хайде просто да свършим тази проклета работа, Джон, и да престанем да се ядем, окей?
Този път той изобщо не отговори. Карин не само бе разчела живота му: тя го бе изучила. Знаеше с подробности какво бе сторил на други хора и точно как го беше сторил. „Как е възможно да е толкова чувствителен и все още да е в света на живите?“ - чудеше се тя. И ако тя намираше комбинацията от вътрешна сила и уязвимост толкова опасно привлекателна, защо другите жени не тичат след този мъж по улиците, стремейки се да се докопат някак до него? „Бившата му жена трябва да е откачена: как е могла да го изтърве?“ - помисли си тя. Но после си спомни, че навремето и тя бе направила същото. Тогава си мислеше, че постъпва така за свое добро. Но оттогава насам много малко добро ѝ се бе случило, особено когато ставаше въпрос за мъже.
Тя влезе в паркинга и спря близо до полицейска кола, като предвидливо постави зад предното стъкло карта на ФБР, преди най-близкият полицай да се приближи до тях с изискване да се отместят. Като размахваше значката си, тя преведе Бекер през друга група полицаи и двамата влязоха в търговския център.
Миг преди да стъпят в асансьора, който щеше да ги отведе към офиса на охраната, Карин докосна леко ръката на Бекер.
- Джон, аз съм магаре - прошепна тя.
- Знам.
- Благодаря ти.
- Но по отношение на мен вероятно не грешиш - добави той.
Пътуваха мълчаливо с асансьора нагоре. Карин се обади едва когато стигнаха най-горния етаж.
- Никой не ме научи как да бъда добра майка. Моята майка не знаеше.
- Да, сещам се - отговори той. - Разказа ми веднъж.
- И ти си спомняш?
Той отново я дари с усмивката си, с която можеше да разбие много женски сърца.
- Ти ми разказа много неща за себе си през последните ни дни.
- Много напрегнати няколко дни - уточни тя.
- Шест - конкретизира той. - Шест дни. И аз си спомням всяка минута от тях.
Карин установи, че ѝ се налага да овладява дишането си по късия коридор към офиса на охраната.
ГЛАВА
8
На табелка от кленово дърво, поставена върху плота на офиса им в мотела, бе пирографирано името на тяхната фирма: „Лампъртс“. Човек ще помисли, че са сиамски близнаци, а не застаряваща семейна двойка. Или отбор, впрегнат в една обща кауза. Истината беше обаче, че Реджи се виждаше като неделима част от една общност, а Джордж се разглеждаше като свободен човек: винаги се бе възприемал така и възнамеряваше да продължава в същия дух, докато го изкарат с краката напред. Нямаше значение, че бе женен за нея вече четирийсет години и никога не се бе отклонявал значимо или заплашително от брачния ярем. Но все още не бе изключено да направи някой номер: имаше тази жилчица у себе си. Нищо не му пречеше още утре да реши да тегли майната на всички, включително и на вечно мърморещата си жена и бремето на един бизнес, който бе замислен като техния пенсиоперски рай, за да отпраши на автостоп до Юта или някъде на друго място с много небе и жени, които ще се отнасят към него с уважение. Нищо не би му попречило, защото колкото и зле да изглеждаше Реджи напоследък, той още не беше чак толкова застарял.
Реджи знаеше за тези негови предизвикателни идейки и бе купила табелката с името им да го подсеща, че е толкова свободен, колкото задника на едно магаре. Предназначението на табелката бе да му напомня тази проста истина всекидневно, за да не се налага тя да го прави.
Но точно като магарешки задник на Джордж му се искаше да поразмаха опашка от време на време и Реджи бе достатъчно умна, за да се опитва да го ограничава. Тя реагираше на флиртовете му като на изблик на стари безвредни навици, които обаче му бяха прекалено сладки, за да се откаже от тях. Той имаше толкова вид на любовник, колкото ветеран от Първата световна война, отдаващ чест на националното знаме в Деня на възпоменанието31, изглеждаше като боец... Напоследък Джордж не бе способен да отдаде чест на каквото и да било. А нима имаше някой, който да знае по-добре от нея този факт? Господ ѝ беше свидетел, бе опитала вече всички възможни трикове, за да съживи безнадеждно отпуснатия му член... Сега сравнително спокойно наблюдаваше отстрани флиртовете му с гостенките на мотела, сигурна, че той сам ще вземе необходимите мерки да не се прекрачат определени граници. Той нямаше да рискува неминуемото унижение и бе достатъчно силен вътрешно да приема нещата такива, каквито са и да се приспособи към тях. Ако вярваше в светци и другите папски щуротии, Реджи щеше да намери някой да запише името й в списъка на светиите. Считаше се за напълно заслужила, след като бе търпяла Джордж Лампърт толкова години.