В момента той флиртуваше, проклетият стар глупак. Наблюдаваше го от прозореца на мотела как обикаля „кабинките“ на мотела под претекста, че проверява дали навсякъде са поставени чисти кърпи. Знаеше много добре, че Реджи се бе погрижила за кърпите тази сутрин, но това му бе прозрачното извинение да говори отново с жената от номер шест. Хрумна му да проверява кърпите едва когато тази жена се върна с колата си от работа: тогава изведнъж се загрижи много за състоянието на бельото!...
Жената излезе веднага щом той се приближи, като затвори вратата зад себе си. Реджи я видя да се смее с отпусната назад глава, чу смеха ѝ да отеква между бунгалата: вероятно бе казала нещо смешно. Едва ли реагира така на Джордж, който не бе издумал нищо оригинално през последните двайсетина години. Реджи знаеше какво възнамерява да каже той още преди да си отвори устата, и много често му заявяваше, че не желае да го чуе: една от причините да прекарват толкова време заедно в мълчание.
Клиентката от номер шест не бе от мълчаливите. Реджи не бе срещала по-приказлив човек от нея. И толкова добросърдечна, че застаряващата жена понякога искаше да я запита в какъв свят живее. Тя бе симпатична - ако човек харесва този тип жени с късо подстригана мръсноруса коса. Повече кестенява, отколкото руса, разбира се, но Реджи с нейната избелялорозова коса нямаше основание да бъде критична относно камуфлажа на боите срещу когото и да било. Всяко момиче върши с косата си това, което смята за необходимо. Все пак тази жена очевидно обичаше да се смее и ако не беше клиентка, Реджи може би щеше да има друго отношение към нея.
Тя никога не си разрешаваше да харесва клиентите на мотела си, защото им нямаше доверие. Те винаги искаха нещо повече - повече одеяла, повече кърпи, повече телевизионни канали. Като че ли се бяха отклонили от шосе 78 в хотел „Риц“ , а не в мотела „Рестъуайл“41. Отнасяха се към бунгалата така, като че ли след тях минаваше цяла армия пуерториканска прислуга, а не само Реджи. И Джордж, разбира се, когато му харесваше да угажда на капризите на някои симпатични клиентки.
Погледни го само, облегнат на стълба, който поддържаше навеса над верандата, скръстил ръце пред себе си така, че кърпите се отпускаха надолу и създаваха лъжливото впечатление, че е в панталони с висока талия - сякаш имаше какво да крие... Обляга се там, усмихва се и бъбри като момче в пубертета. Реджи си пожела внезапен достатъчно силен полъх на вятъра, който да разбърка внимателно подредените останки от коса па темето му. Беше толкова нетърпимо суетен с тези глупави, някак изтощени на вид бели косми, които педантично подреждаше всяка сутрин. Сякаш нещастните останки можеха да скрият лъснатия му гол череп. Като че ли можеха да заблудят някой друг с изключение на него! Реджи проявяваше разбиране, когато ставаше въпрос за козметична измама, прилагана от жени, защото такива бяха правилата на играта и човек бе принуден да играе с картите, които са му раздадени. Но суетността на мъжете за нея не бе нищо повече от последно изгракване на умиращ петел. Искаше ѝ се да има видеокамера, за да го снима и после да го накара да се наблюдава отстрани как се държи като стар глупак заради тази млада жена. Няма по-голям глупак от стария, нито има по-голям глупак от Джордж Лампърт.
Видя го да идва към офиса и си даде вид, че върши нещо зад плота. Имаше достатъчно време да иде в съседната стая и да се настани пред телевизора, преди той да влезе. Но нарочно не го направи: така той нямаше да бъде сигурен дали го е видяла или не. Идеята беше да не остава той с впечатлението, че може да се измъкне как да е, за да става нахален, но същевременно не трябваше да му създава усещането, че е следен, за да не се разбунтува. Добрата съпруга трябва да има точно разбиране на нюанса.
- Страхотно парче е - заяви той одобрително още с влизането си и както обикновено, остави мрежестата врата да се затръшне зад него. Хиляди пъти му беше казвала да не го прави. Точно както той бе обещавал поне стотици пъти да я поправи.