Аш намери и своите хапчета в чантата ѝ: в пластмасовото шишенце имаше поне една дузина. И той не бе в опасност. Тя ще се погрижи за него. Отпусна се внимателно на леглото до нея и затвори очи. Ще се преструва, че спи - тя предпочиташе да не се занимава с него веднага щом се събуди. Всъщност Аш никога не спеше. Не смееше да се отпусне в сън дори когато бе вземал редовно лекарствата. Но умееше да се преструва: отпусна се и изравни дишането си с нейното - сега и двамата дишаха равномерно. Опита се да мисли за нея, не за болката. Беше толкова щастлив, че тя е до него. Толкова ѝ бе благодарен...
Утре ще излезе и ще ѝ намери телена закачалка - нямаше значение какво трябваше да направи, за да я осигури. Ще попита собствениците на мотела, те ще му помогнат...
- Обичам те, Дий - прошепна той тихо.
ГЛАВА
3
Хеликоптерът се приземи на частното летище, което нормално обслужваше само два едномоторни самолета и безмоторните апарати, с които разхождаха туристи по петдесет долара на човек. Тъй като по-голяма част от клиентите се връщаха на земята разочаровани, меко казано, от шума и нестабилността на безмоторния самолет или с позеленели лица от въздушна болест, рядко един и същ човек се решаваше да повтори излета. Полето бе обрасло с бурени, високи почти до коляно, и временната постройка, която служеше и за контролна, и за приемателна кула, също изглеждаше неподдържана и изоставена. Собственикът на летището бе луд от радост и донякъде изпълнен със страхопочитание от неочакваното появяване на хеликоптер, пълен с агенти на Федералното бюро за разследване. Той забавляваше пилота край плота, който служеше и за билетно гише, и за работно място. Бекер и Карин Крист седяха до срещуположната стена на стаята пред маса от ковано желязо, служила някога за обеди на открито; сега тя бе безредно отрупана със стари списания.
Собственикът донесе на Карин и Бекер пластмасови чаши с нескафе и когато Карин го погледна многозначително, се оттегли при пилота. Опита се да го заинтересува с истории за летене, но той посрещна опитите му само с нетърпеливо изсумтяване: искаше другият да си затвори устата, за да може по-резултатно да подслушва шефката си и легендарния ѝ гост.
Бекер изгледа кафето с отвращение. По повърхността му плуваха неразбити бучки.
Не се бяха опитали да надвикват шума от двигателите на хеликоптера и бяха пътували дотук мълчаливо. Сега за пръв път се обърна към нея.
- Благодаря за разходката с хеликоптер. Винаги съм мечтал да дойда точно на това място.
- Реших, че ще говорим по-добре тук, отколкото някъде из планината - реагира веднага Карин.
Бекер въздъхна.
- Живеех с илюзията, че съм пенсиониран.
- Подвел си се от факта, че не работиш. Истината е, че административно си в безсрочен отпуск по болест. Направих сверка с досието ти.
Карин се загледа в повърхността на кафето, докато го бъркаше. Трудно ѝ бе да срещне очите му след толкова години. А той почти не сваляше погледа си от нея. Спомняше си този негов навик. Всъщност спомняше си много неща, свързани с него - може би всичко... Което не означаваше непременно, че бе готова за евентуално възобновяване на старата им връзка.
- Исках да се уверя - продължи тя.
- В какво?
- Че си на разположение.
- Правиш ме на глупак. Бях убеден, че съм извън играта.
- Безсрочен отпуск по...
- Кой ще му определи срока? Аз или Бюрото?
- Въпрос на взаимно решение. Можеш да се върнеш на работа веднага щом решиш, че си готов.
- Или?
- Или Бюрото може да те върне на работа.
- Могат да го направят, така ли?
- Искам да кажа, че имат право да променят статуса ти.
Той се засмя.
- Карин, за това ли дойде? Да смениш статуса ми?
Никой не се сети за мен толкова дълго време - дори не знаех, че все още имам статус за изменяне.
- Чух съвсем различни неща - поклати тя глава.
- И те ли са вписани в досието ми?
- Знаеш, че има и неофициално досие - напомни му тя.
- Като че ли си спомням нещо такова.
- Говори се, че си живял с някаква жена по време на историята с Роджър Дайс.
- Така е.
- И?
Той я гледаше право в очите, без да отговори на въпроса ѝ. Карин се насили да задържи погледа си в основата на носа му. Това ще създаде впечатлението, че го гледа в очите. Разбира се, Бекер няма да се подведе от този прост трик...