- Нима? - Реджи не си направи труда да го погледне.
- По вените ѝ тече много повече кръв, отколкото в дузина жени. Знаеш ли на кого ми напомня? Онова енергично момиче по телевизията, което вечно попада в някаква неприятност и винаги успешно се справя с нея. Знаеш кое момиче имам предвид: участва в шоуто, което следиш.
- Кое?
- Не знам как се казва, но е в шоуто, което харесваш. Как му беше името?
- За кого говориш? - запита Реджи, като се опитваше да прикрие раздразнението си. Колко характерно за него, още с влизането си да се опитва да прикрие същността на проблема, като намесва странични хора и дори телевизионни звезди. Освен ако в момента не сравнява онази фльорца с телевизионна звезда. Не беше чак толкова красива. Нито пък толкова млада.
- Дий - отвърна той. - Чак пуши от живот и енергия. - Той се засмя, като че ли само мисълта за жизнеността и енергията на Дий го изпълваше с щастие.
- Дий? Дий? Име ли е това?
- Жената в номер шест - отговори той, като се престори, че не забелязва явната кисела нотка, пропълзяла в тона ѝ. - Току-що си поприказвахме.
- О, нима?
„Като че ли не си следила всяка една секунда от разговора ни - помисли си той. - Все едно не се държиш така, сякаш винаги щом изляза оттук, съм готов да се втурна в някое от бунгалата, за да натисна клиен тката там! Е, признавам си, че няма да имам нищо против да понатисна тази клиентка... Тя е умна и весела, държи се приятелски и умее да говори с човека така, като че ли го познава от години и дори знае какво си мисли непрекъснато - без да се засегне от мислите му!“
- Изглежда приятен човек - обяви той. - Освен това ще ни спести малко работа.
- О? - Хареса ѝ думичката „ни“. Като че ли той вършеше някаква забележима работа.
- Няма да е нужно да почистваме стаята ѝ и тя ще се грижи сама за бельото. Казах ѝ само да ни съобщава, когато има нужда от кърпи или нещо друго.
- Не разбирам: за какво говориш?
- Съпругът ѝ има проблеми с очите: нещо оптическо, не разбрах точно. Дразни се от светлината, страда от главоболие и разни такива. Не иска да го безпокоим и ще почиства сама. Няма защо да се тревожим за тяхното бунгало.
- Болен ли е?
- Не, просто състояние. Не е заразно или нещо подобно. Нещо временно, което ще си отзвучи. Знаеш как става в такива случаи.
- Напротив, не знам. Не ни каза нищо за някакво състояние, когато се регистрира.
- Няма да го прихванем - повтори той и съжали, че заговори на тази тема веднага след флирта си с Дий. Реджи сигурно ще си помисли, че става дума за някакъв нов трик. Че е манипулиран и направен на глупак по някакъв начин. Не бе срещал по-недоверчива жена от нея. Трябваше да я остави, когато все още имаше някакъв шанс, преди да хвърлят всичките си спестявания в мотела - докато все още бе млад... Не че не е все още достатъчно млад. Може да се отправи на автостоп до Юга всеки момент. И може да вземе Дий. Болнавият ѝ съпруг вероятно ѝ е дошъл до гуша. Не че бе усетил нещо такова по време на разговора им. За разлика от някои жени, които той познаваше добре, в приказките на Дий нямаше и следа от оплакване.
- С други думи, от нас се очаква да стоим настрана - уточни Реджи.
- Тя има право на уединение, за Бога! Мъжът ѝ е в особено състояние, има нужда да бъде сам! На тебе какво ти пука? Ще се грижиш за едно бунгало по-малко.
- Ако ме питаш, точно това е бунгалото, за което ще се тревожа най-много. Какво ли означава това, какви ли ги крои?
- Може би го държи гол и здраво вързан за леглото с чаршафи. Сигурно заради това не иска да ги сменяме: той ще скочи и ще изнасили де що има жена наоколо.
Вместо да почете изявлението му с реакция, Реджи издърпа пердето настрана и се взря в бунгало номер 6. Завесите бяха спуснати, вратата - плътно затворена. Не се виждаха никакви признаци на живот и на вид изглеждаше празно. Номер шест бе най-отдалеченото от офиса бунгало и Реджи си спомни, че жената, „Дий“, беше настояла за него. Тогава каза, че ѝ харесвало най-много: и наистина, храстите пред него бяха най-бухнали, изглеждаше по-запазено от другите, тъй като поради разположението му слънцето оставаше отзад... Сега обаче Реджи се запита дали тази жена не настоя за него просто защото беше най-отдалечено от офиса.
- Дадох ѝ гаранции, че няма да има проблеми от наша страна - заключи Джордж.
Реджи го погледна. Той се кокошинеше като петел, готов за битка.
- О, даде ѝ, така ли?
- Разбира се, че ѝ дадох! - Размаха няколко банкноти пред очите ѝ. - Плати предварително за две седмици! В брой! Смятам,че това ѝ дава право на толкова усамотение, колкото иска!