Реджи взе парите от ръката му, преброи ги и нанесе сумата в счетоводната книга. „Като че ли парите имат нещо общо с проблема“ - помисли си тя. Ставаше дума за упражняване на контрол и бе сигурна, че и „Дий“ е наясно по въпроса. Само Джордж бе прекалено омаян, за да схване това. Парите нямаха нищо общо с контрола.
Той все още се надуваше и пристъпваше от крак на крак в очакване на битка. Харесваше му да се разправя с нея в защита на друга жена. Разлютен петел с почервенял от гняв гребен. Е, нямаше да му създаде очакваното удоволствие.
- Хубаво тогава - заяви тя, като затвори счетоводната книга, сякаш постави точка на дискусията. Като че ли някаква си жена може да я държи настрана от собствените ѝ бунгала, за които се грижеше и от които зависеше прехраната ѝ, само защото прелива от жизненост и енергия.
Джордж остана с ръце, стиснати в юмруци, без да има срещу кого да замахне. Тя го гледа известно време с насмешка, докато той се опитваше да се настрои към новото положение. Бе повече облекчен, отколкото изненадан от неочакваното развитие.
- Наближава шоуто, което харесваш - напомни ѝ той, като погледна във всекидневната. - Ела да го гледаме.
Излезе наперено от офиса, сякаш от него зависеше нейното шоу по телевизията. Дребен, агресивен петел с плешива глава, който си мислеше, че е покорил света с перченето си. Кокошките снасяха яйца с петел или без петел и всички го знаеха - с изключение може би на самите петли.
* * *
Аш лежеше на задната седалка, скрит под грубото, евтино одеяло, отдавна откраднато от някой мотел и използвано за разни цели в течение на годините, всяка от които атакуваше Аш със специфичната си миризма, когато дразнещата тъкан покри лицето и носа му. Одеялото миришеше на грес и петрол, на резервната гума, до която обикновено бе захвърляно в багажника на колата; долавяше се миризма на трева и на самата Дий, която често бе лежала увита в него по време на лошите си периоди. Аш улавяше и собствената си миризма не само отсега, но и от другите часове, прекарани от него под това одеяло в очакване Дий да му даде знак да се измъкне. Усещаше и миризмата на момчетата - на младите им тела и кожи. На страха им...
По едно от телевизионните предавания за природата Аш бе видял един от т.нар. „вълчи паяци“51, който си бе построил скривалище с добре замаскиран отвор. Когато жертвата се приближаваше прекалено близо до отвора, паякът изскачаше навън, грабваше я и я всмукваше за миг в бърлогата си. Аш бе гледал предаването като омагьосан. Чудеше се как паякът знаеше как да върши това, което вършеше, откъде изобщо разбираше, че нещо ядливо ще мине край отвора-клопка, как се беше научил да гради сложната си бърлога и още по-сложното прикритие на отвора ѝ. Знаеше, че той самият никога не би могъл да направи нещо толкова сложно.
- Върши тези неща по инстинкт - беше обяснила Дий. - Той не знае какво точно прави.
Но това не бе приемливо обяснение за Аш. Бе сигурен, че нямаше такъв инстинкт, който успешно да го води през нещо толкова сложно.
И защо ли го наричаха „вълчи паяк“? Аш бе гледал вълци по други предавания от този тип, но те съвсем не действаха като паяка. Те ловуваха на глутници и тичаха с километри, за да намерят и хванат плячката си; живееха в дупки само когато имаха малки. Винаги имаше толкова неизяснени неща в предаванията за животни. Дий като че ли разбираше всичко без затруднение, дори когато ги гледаше само с периферното си зрение, като мимоходом подхвърляше някоя и друга дума, докато крачеше из стаята, но нейните забележки не помагаха особено много на Аш.
- Наричат го „вълчи паяк“ заради всичките тия косми по него. Погледни го: изглежда като че ли има козина - бе обяснила тя тогава. - Не чу ли обясненията на говорителя? Аз го чух, без дори да го слушам внимателно.
Аш не бе чул, защото беше концентриран в наблюдение на паяка, но дори и да слушаше, пак нямаше да разбере. И зайците имат козина, нали? Както и мишките. Защо тогава не го наричат „зайчи паяк“? Тези предавания го озадачаваха, но той ги обичаше.
Сега лежеше под одеялото на задната седалка на колата и мислеше за вълчия паяк. Така ли се чувства, докато чака нещо да мине наблизо, за да скочи и да го грабне? Дали е мъничко изплашен, както беше Аш в момента? И възбуден, но и тъжен, заради това, което трябваше да направи? Дали нервиичи като него?
Пикаеше му се - Дий се бе забавила твърде дълго. Винаги му се струваше, че се бави прекалено, но според нея всичко се дължеше на неговата лична тревога и притеснение. Знаеше, че няма да посмее да излезе от колата и да потърси тоалетна. Не смееше дори да седне и да се огледа, за да види дали Дий идва.