- Разбирам.
- Сега държа всичко под контрол. Искам да го запазя така.
- Не чувстваш повече подтика...
Бекер поклати глава. Тя опита отново.
- Принудата...
- Желанието - коригира я той.
- ...да убиваш...
- Мисля че „похот“ е точната дума. Дори нещо по-силно. Много по-силно... обаче вече изчезна. Няма причина да го допускам пак в новия си живот.
- Разбирам - въздъхна тя.
- Съмнявам се. Могат да ме разберат само тези, които са в затвора.
- Ти ги постави там.
- Само някои от тях. Други убих.
- Винаги си бил оправдаван...
- Така ми се казва.
- Защо вечно дълбаеш в себе си и търсиш вина, Джон?
- Може би защото всички други ме оневиняват с такава лекота. А аз си мисля, че все някой трябва да ме накаже.
Той се хилеше, но Карин знаеше, че не се шегува.
- Сега говориш много по-леко по този въпрос, отколкото преди - отбеляза тя.
- Резултат на дванайсететапния психотерапевтичен метод. „Първо, разкриваш същността си пред групата“... Проблемът е, че не мога да си намеря група. Всеки път, когато попадна на някого със същия проблем, той умира, преди да сме разговаряли.
- Ти не уби Роджър Дайс.
- Не.
- Той се опита да те убие. Ти бе сам с него, той бе въоръжен и се опита да те очисти. Затрил бе най-малко една дузина хора, бе убил агент, канеше се да очисти приятеля ти, полицая...
- Шеф на полицията. Много държи на това уточнение. Тий Теруин.
- Ти беше провокиран, имаше причина, имаше възможност. Може и да си го искал, не знам.
- Исках го. Както един наркоман си иска дозата.
- Но ти не го направи. Не го направи. Ти го арестува.
- Обаче бях на ръба - тихо каза Бекер.
- Знаем това. Всички го знаем. Но ти се пребори със себе си и спечели.
- Досието ми трябва да е много популярно четиво.
- Това не е в досието ти.
- Но Бюрото знае.
Карин сви рамене.
- Те знаят, че ти арестуваше хора, които никой друг не можеше да открие. Знаят, че си бил в положения, от които никой друг не би могъл да се измъкне жив. Знаят, че си най-добрият ловец на престъпници във ФБР, че притежаваш повече умение, кураж, интелигентност и... как да го нарека? Повече „разбиране“ на ума на серийните убийци, отколкото всеки друг в Бюрото.
- Наречи го „сроден мозък“.
- Няма да го нарека така и не разбирам защо дълбаеш в тази посока, какво добро за себе си извличаш по този начин. Никога не си прекрачил границите на допустимото и действията ти са били винаги напълно оправдани от обстоятелствата.
- Благодаря. Сега се чувствам много по-добре. Помогна ми да осъзная, че се подлагам на самобичуване напълно безпричинно.
- Голд смята, че си готов отново да започнеш работа.
- Чудесно от негова страна. Алкохоликът е изтрезнял, изкарай го навън и му купи чаша бира.
- Той не вижда нещата по този начин.
- Вероятно защото си е наврял главата в задника. В тази поза му е трудно да види нещата от моята гледна точка.
- Според мен ти си заел тази поза - подхвърли Карин.
Бекер се засмя.
- Обаче това си е моята нормална поза. - Той докосна неочаквано ръката ѝ с пръст и го плъзна леко от китката до върховете на пръстите. - Извинявай, че се дръпнах от теб преди малко. Не съм свикнал да бъда докосван...
- Навремето реагираше другояче... - Усети, че пилотът и собственикът са престанали да разговарят, но не ги погледна.
- Тогава бе още неомъжена. - Той леко щипна безименния ѝ пръст, където би трябвало да бъде халката. - Заради мен ли го махна, или причините са професионални?
- Явно, досието ми не е попълнено своевременно. Разведена съм от четири месеца, а се разделихме три години преди това.
- Съжалявам.
- Всичко е наред. Но все пак благодаря.
Тя изтегли ръката си изпод пръстите му и погледна пилота, който зяпаше през прозореца с прекалено невинно изражение. Идеята, изглежда, бе да се създаде впечатление, че двамата със собственика разговарят за облаците.
- Не съм дошла да събуждам стари увлечения, Джон. Тук съм да моля за помощта ти.
- Разкажи ми тогава за него.
- За какво?
- За този толкова важен случай, заради който се наложи да ме търсиш с хеликоптер. Доста по-скъпо в сравнение с едно телефонно обаждане.
- Вземаш ли телефон със себе си, когато се скиташ из планината? Бих искала да зная. Освен това бях убедена, че ще ми откажеш.
Бекер сви рамене.
- Ако мога, ще ти помогна. Но няма да допусна да бъде въвлечен в какъвто и да било случай. Ако мога да направя нещо полезно, както си седя тук, ще го сторя с радост.