Бекер седеше тихо и търпеливо изчакваше гневът ѝ да се уталожи.
- Не съм във форма - заяви той накрая.
Дишането на Карин бе учестено, тя стискаше ръце в скута си и се опитваше да фокусира вниманието си в тях.
- Съжалявам - прошепна тя.
- Разкажи ми за номер пет.
- Стамфърд, Кънектикът. Супермаркет - много голям. Наричат го „Таун Сентър“.
- Където работеше онзи мъж със сухите сладки - Стайнхолц?
- Правилно. Лари Шапиро пазарува със сестра си, момиче в пубертета; търсят подарък за рождения ден на майка си. Сестрата среща някакви приятелки и се заговорва с тях, казва на Лари да се позабавлява сам за минута. С впечатление е, че е отишъл към отдела за играчки... Намират тялото му шест седмици по-късно на разделителната линия на „Мерит Паркуей“.
- На разделителната линия? Не отстрани на магистралата?
- Върху разделителната линия. Някакво скрито значение тук?
- Любопитно е. Тя е от страната на шофьора на колата в алеята за преминаване на другата страна на магистралата. Познавам добре „Мерит Паркуей“: няма начин да спреш на разделителната линия, без да станеш център на внимание.
- Коего означава?
- Което означава две неща: или е спрял на дясната отбивка, което не е нещо необичайно, и е отнесъл тялото през магистралата до разделителната линия, или е изхвърлил тялото, докато е шофирал, а това изисква голяма физическа сила и сръчност. Каква е възрастта на момчето.
- Девет години.
- Докато шофира, е трябвало да вдигне труп с тегло двайсет и седем килограма? Двайсет и девет килограма? Трийсет и два килограма? И той ли бе в торба за отпадъци?
- Производителят ги нарича „чували за листа“. Човек може да ги закупи с дузини във всяка бакалия.
- Той е трябвало да се справи с чувал с тегло около трийсетина килограма? При това не може да хване нито ръка, нито крак, за да си помогне.
- Господи, Бекер.
- Искаш да спра?
- Не желая да си представям как това чудовище хваща деветгодишно момче за ръката и го изхвърля през прозореца на колата си.
- Момчето е било вече мъртво.
- Не съм сигурна, че този факт облекчава нещата за мен.
- Вече е било мъртво, нали?
- Експертите твърдят, че е било умъртвено три часа преди да бъде изхвърлено на разделителната линия.
- Било е хвърлено, така ли?
- По някое времe след смъртта му. Установена е голяма травма, получена след смъртта.
- Чувалът беше ли скъсан?
- Не знам. Но те се правят така, че да не се късат.
- Разбери в какво състояние е бил чувалът.
Карин кимна.
- И така, нашият човек или извършва забележителен подвиг, изискващ голяма сила, като същевременно кара колата си с определена скорост, или тича през магистралата с труп в чувал. Рискува много и в двата случая. Защо?
- Не знам. Защо?
- Наум ми идва само едно обяснение. Другите трупове бяха открити край магистралата, така ли?
-Да.
- Защо тогава този е насред магистралата? Каква е разликата между средата на магистралата и пространствата край нея: къде е по-лесно и по-безопасно да се изхвърли един труп?
- Не си играй на Сократ с мен, Джон. Ако знаеш, кажи ми.
- Ако тялото е на разделителната линия, не може да се разбере в каква посока се е движела колата. Изхвърлиш ли труп от дясната страна, все едно поставяш стрелка „Движа се в тази посока“. Но ако трупът е в средата на магистралата, посоката на движение на колата остава неясна.
- Което означава, че този гад се страхува да не бъде проследен. Той знае - или си мисли, че знае - за нас.
- Може би - съгласи се Бекер.
- А това означава, че е оставил определен почерк зад себе си, съзнава го и мисли, че и ние сме наясно с него.
- Въпреки че вие всъщност не сте - уточни Бекер.
- Все пак - продължи Карин да разсъждава на глас - той знае, че сме по следите му. Откъде може да го разбере? Не сме обявили награди, няма публичност, която да насочва вниманието към връзката между тези случаи.
- Но Бюрото вече е свързало тези убийства?
- Работя по тях след случая с Рики Стайн в Нюбърг. Компютърът ни обърна внимание върху приликата.
- Работиш по случая от година?
- От седем месеца.
- Две убити деца за седем месеца?
- За шест. Намерихме последното преди месец.
- Започва да действа все по-бързо.
- Заради това съм тук, Джон. Като че ли нуждата му от тях се усилва, той сякаш се намира в процес на свободно падане. Дори и да има съмнения, че сме по следите му, това ни най-малко не го кара да намали темпото, прави го само по-предпазлив.