Съдържание
Човекът от остров Луис
Пролог
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единайсета глава
Дванайсета глава
Тринайсета глава
Четиринайсета глава
Петнайсета глава
Шестнайсета глава
Седемнайсета глава
Осемнайсета глава
Деветнайсета глава
Двайсета глава
Двайсет и първа глава
Двайсет и втора глава
Двайсет И Трета Глава
Двайсет и четвърта глава
Двайсет и пета глава
Двайсет и шеста глава
Двайсет и седма глава
Двайсет и осма глава
Двайсет и девета глава
Трийсета глава
Трийсет и първа глава
Трийсет и втора глава
Трийсет и трета глава
Трийсет и четвърта глава
Трийсет и пета глава
Трийсет и шеста глава
Трийсет и седма глава
Трийсет и осма глава
Трийсет и девета глава
Четиресета глава
Благодарности
Издателство „Колибри“
Книжарници в Cофия
Авторски права
Peter May
THE LEWIS MAN
First published under the title “L’Homme de Lewis”
© Éditions du Rouergue, 2011
Published by arrangement with Literary Agency “Agence de l’Est”
© Деян Кючуков, превод
© Росен Дуков, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2017
ISBN 978-619-02-0139-7
За автора
Питър Мей (р. 1951 г.) е шотландски писател и сценарист. Книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка.
„Черната къща“ – първата част от поредицата, – която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-та.
Анотация
Героят от Черната къща, детектив Фин Маклауд, се завръща на родния остров в опит да залепи парченцата от разпиляното си минало и да намери душевен покой. Но вместо това неволно бива въвлечен в разследване на ново убийство. Мумифициран труп на човек, убит по особено жесток начин, е изровен от торфените блата на острова.
Следите отвеждат към Тормод Макдоналд – възрастен фермер с напреднала деменция и баща на бившата любима на Фин, Маршели. Изкусно заплетената мистерия поема по неведоми пътища и стига до спомена за друга една изживяна любов… с неочакван край.
В криминалния сюжет са вплетени чисто човешките истории на героите в едно почти забравено от Бога кътче от света и точно това прави книгата толкова вълнуваща. Спомени и настоящи страсти, ревност, подозрения и разкаяние – емоционалните тайни на този мрачен остров са по-дълбоки и от торфените му блата, където се крият трупове с минало.
Човекът от остров Луис
В памет на баща ми
Там живеят те:
не тук и сега, а където всичко някога се случи.
Из Старите глупци
От Филип Ларкин
Пролог
Малкото почва, съществуваща на този брулен от ветровете остров, на три часа път от северозападния бряг на Шотландия, дава на хората храна и топлина. Също така приема мъртвите им. И в много редки случаи, като например днес, връща по някой от тях обратно.
Рязането на торф е социално събитие. Роднини, съседи, деца, всички са се събрали на полето. Духа мек югозападен вятър, който изсушава тревите и прогонва хапливите мушици. Аннаг е едва петгодишна. Това е първото ѝ рязане на торф и тя ще го запомни за цял живот.
Прекарала е сутринта с баба си в кухнята, наблюдавайки как се варят яйцата на старата печка, запалена с последния миналогодишен торф. Сега жените са се упътили през полето, с кошници в ръце. Аннаг е боса и кафеникавата вода от мочурливата почва жвака между пръстите на краката ѝ, докато подтичва сред бодливите пирени, носена от възбудата на деня.
Небето изпълва взора ѝ. Небе, накъсано на ивици от вятъра. Небе, хвърлящо оскъдни лъчи светлина над мъртвите треви. Сега вятърът си играе единствено с пухчетата блатен памук, но само след няколко дни дивите цветя на пролетта и ранното лято ще обагрят задрямалата, кафеникава зимна пустош в пурпурно и жълто.
В далечината се виждат силуетите на половин дузина мъже в работни дрехи и платнени шапки. Зад тях отблясъците на океана, блъскащ вълните си в скалите от черен, упорит гнайс, са ослепителни и Аннаг заслонява очите си с длан. Мъжете ту изправят гърбове, ту ги превиват отново и правите лопати, наречени „тараскер“, се впиват в мекия, черен торф, за да го извадят на прогизнали, квадратни късове. Земята е белязана от цели поколения, извършвали тази дейност. Траншеи, по трийсет-четиресет сантиметра дълбоки, по краищата на които се редят прясно изрязаните чимове, за да изсъхнат от едната страна, а после и от другата. По-късно резачите ще се върнат отново, за да издигнат от тях малки триъгълни купчини, позволявайки на вятъра да духа между тях и да довърши сушенето.