– Хайде, татко. Става студено.
Обръщам се и виждам на лунната светлина Маршели, която се навежда, улавя ме под мишница и ми помага да стана. Изправям се, а тя нагласява шапката ми. Докосвам я с усмивка по лицето.
– Радвам се, че си тук – казвам. – Нали знаеш, че те обичам? Много, много те обичам.
Трийсет и девета глава
– Странно – смръщи вежди Кейт, докато шофираше нагоре по алеята към къщата си. – Светлините са угасени. Таймерът отдавна трябваше да ги е включил.
Но едва когато гумите изтрополиха през решетката за овце, пред погледите им се разкри белият рейндж роувър, спрян до автомобила на Фин.
– Изглежда, имате посетители – обърна се той към нея. – Очаквате ли някого?
Тя поклати глава и всички слязоха от колата. Дино с лай се затича към вратата, но докато минаваха през терасата в тъмното, Фин усети хрущене на стъкло под подметките си. Крушката над входа беше разбита.
– Вземете кучето – каза на Кейт и нещо в тона му я накара незабавно да се подчини. Той бавно и предпазливо пристъпи напред и протегна ръка към бравата.
– Отключено е – прошепна тя. – Никога не заключвам.
Той натисна дръжката и влезе в антрето, като направи знак на останалите да изчакат. По карирания килим имаше разпилени още стъкла. И тук лампата бе счупена.
Фин затаи дъх и се заслуша, но не можеше да чуе нищо освен джафкането на териера в прегръдките на стопанката му отвън.
Вратата на всекидневната беше открехната и през нея се виждаше проблясването на сребърния гепард под лунната светлина, нахлуваща през френските прозорци. Още от прага той долови нечие присъствие, а след миг в мрака прозвуча приглушен бебешки плач.
Някой драсна клечка кибрит и пламъкът ѝ освети кръглото лице на Пол Кели, отпуснат в едно кресло в дъното на стаята. Той пуфна няколко пъти пурата си, докато краят ѝ не се разгоря като въглен, а после се пресегна и запали настолната лампа до себе си. Едва тогава Фин зърна пушката с отрязана цев в скута му.
Срещу него, на ръба на дивана, седеше Дона с бебето на ръце. Младият чернокос мъж от къщата в Единбург стоеше прав до нея с друга отрязана пушка, насочена в главата ѝ. Изглеждаше напрегнат. Колкото до Дона, тя приличаше на призрак – бледа, посърнала и разтреперана.
Фин чу хрущене на стъкло зад гърба си, последвано от удивеното ахване на Мораг. Кучето бе притихнало, затова пък възгласът „О, боже мой!“ на Маршели прозвуча почти оглушително.
През последвалите секунди тишина никой не помръдна. Фин недоумяваше как да прецени ситуацията. Кели надали бе дошъл чак дотук само за да го сплаши.
Когато последният заговори, гласът му бе неестествено спокоен.
– Още от самото начало предположих, че Джон Макбрайд е убил братята ми. Но докато изпратя хора тук, вече бе изчезнал безследно. Сякаш никога не е съществувал. – Той направи пауза и дръпна от пурата си. – До днес. Е, сега ще има възможността да гледа как дъщеря му и правнучката му умират. – Устните му се разкривиха в жестока, застрашителна гримаса. – Аз също гледах как Дани и Там умират в ръцете ми. Бях в антрето зад тях в нощта, когато той ги застреля и остави кървящи на стълбите. Сега е негов ред да разбере как съм се чувствал. Цял живот чакам този ден.
– Ако убиеш един от нас – каза Фин, – ще трябва да убиеш всички ни.
– Не думай – отвърна Пол Кели, като присви очи, искрено развеселен.
– Няма как да го направиш едновременно. Гръмни момичето и ще си имаш работа с мен.
Другият вдигна пушката и я насочи към гърдите му.
– Защо тогава да не започна първо с теб?
– Това е лудост! – Гласът на Маршели разцепи тягостната тишина. – Баща ми е в напреднал стадий на деменция. Безсмислено е да убивате когото и да било. За него просто няма да има значение.
– Но ще има за мен – отвърна хладно Кели. – Привърженик съм на правилото „око за око“.
– Само дето няма да бъде око за око, господин Кели – пристъпи напред Мораг, уловила Дино в прегръдките си, – а ще е чисто и просто убийство. Вие не бяхте на моста в онази нощ, но аз бях. Питър Макбрайд изобщо не е блъскал брат ви. Патрик се стресна от идването на ченгетата и сам изгуби равновесие. Така или иначе, щеше да падне, а Питър рискува живота си, като притича до парапета и се опита да го хване. Братята ви убиха невинно момче. Един беден, слабоумен младеж, който не би наранил и муха. И си получиха заслуженото. Всичко е приключено, забравете!
Но Кели поклати глава.
– Трима от братята ми са мъртви заради Макбрайд. Време е за разплата.
Той се обърна и насочи пушката към Дона и бебето. Фин в отчаяние понечи да се хвърли отгоре му и видя как по-младият мъж се прицелва в него.