– Това ли го е убило? – попита Гън.
– Смея да предположа, че не сте присъствали на много аутопсии досега – отвърна с въздишка Мългрю.
– Вярно, не са много – изчерви се Гън. Не му се искаше да признае, че всъщност бройката се свежда до една.
– Почти невъзможно е да се определи причината за смъртта, докато не се отвори трупът. А дори и тогава няма гаранция. Гърлото му е прерязано, да. Но има също няколко прободни рани в областта на гърдите, както и една под дясната лопатка. Около врата има протривания, които навеждат на мисълта за въже, идентични с тези около китките и глезените.
– Значи ръцете и краката му са били вързани?
– Именно. Може да е бил обесен, а може и да са го влачили по корем през плажа със същото това въже, откъдето се е насъбрал пясъкът в драскотините по коленете и горната част на стъпалата. Във всички случаи възможностите са много и е още рано да правим заключения.
Професорът премина към ръцете и като взе една гъба от мивката от неръждаема стомана зад гърба си, се зае да търка едно по-тъмно петно върху дясната предмишница.
– Да пукна дано! – възкликна след секунда.
– Какво има? – проточи шия Гън, мъчейки се да види по-добре.
Мългрю се обърна и го изгледа продължително.
– Защо толкова се интересувахте откога датира трупът?
– Просто за да знам, че съм приключил с него, и да го предам на археолозите.
– Е, боя се, че няма да можете да го сторите.
– Защо?
– Защото е престоял в торфа не повече от петдесет и шест години. Максимум.
– Но нали само допреди десет минути ми обяснявахте, че не сте уред за радиовъглероден анализ – възрази негодуващо Гън.
– Вярно е, не съм – усмихна се Мългрю. – Но погледнете това тук, сержант. Вярвам, ще се съгласите, че е грубо татуиран портрет на Елвис Пресли, съпроводен от надпис „Хотел на разбитите сърца“. Като негов заклет фен мога да ви уверя не само че Елвис не е пял преди новата ера, но и че тази песен излиза и става хит номер едно през 1956 година.
Пета глава
Довършването на аутопсията отне на професор Мългрю още близо два часа, след прекъсване за обяд в индийския ресторант, състоящ се от бхаджи с лук, агнешко бхуна и сладолед кулфи. Джордж Гън хапна сандвич със сирене в участъка, но имаше затруднения да задържи дори него в стомаха си.
Спечената като гьон кожа правеше невъзможно отварянето на гръдния кош с обикновен скалпел, затова патологът в крайна сметка прибягна до помощта на чифт масивни ножици, след което с по-фини инструменти отстрани оставащите тъкани и мускули.
Когато тялото вече наподобяваше нещо, което може да се види окачено на ченгел в касапница, вътрешните органи бяха извадени и нарязани на филийки, потвърждавайки първоначалната версия на патолога, че жертвата е била млад и здрав мъж, а смъртта му е могла да настъпи единствено в резултат на брутално убийство. Убийство, чийто извършител имаше вероятност да е още жив.
– Страшно интересен труп, сержант. – Въпреки избилите по бръчките на челото му капчици пот, професор Мългрю явно бе в стихията си. – Е, последното му ядене е било по-скромно от моя обяд. Останки от меко месо и съвсем дребни полупрозрачни частици, подобни на рибешки кости. Риба и пържени картофи, предполагам. Във всички случаи, вярвам ще сте доволен да чуете хипотезата ми за това как е умрял.
Гън го изгледа в лека почуда. Доколкото знаеше, патолозите крайно неохотно се ангажираха с каквито и да било заключения. Но Мългрю явно бе човек, питаещ непоклатима увереност в собствените си способности. Той затвори гръдния кош и придърпа отгърнатите встрани тъкани и кожа към централния разрез. Сетне посочи раните със скалпела си.
– Бил е намушкан четири пъти в гърдите. Посоката на ударите е надолу, от което следва, че нападателят или е бил много по-висок от него, или жертвата е стояла на колене. Склонен съм да мисля по-скоро второто, но ще стигнем и дотам. Раните са причинени от дълъг, тънък, двуостър нож. Нещо като „Феърбеърн Сайкс“1 или друг подобен кинжал. Входното отверстие на тази рана например – посочи той най-горната – е около два сантиметра на дължина и изтънява в краищата, което е сигурна индикация за двуостро оръжие. Дълбока е тринайсет сантиметра, като преминава през върха на левия дроб, дясното предсърдие и вентрикуларната преграда. Силата и посоката са типични и за останалите три рани.
– Значи те са го убили?
– Всяка от тях почти със сигурност би довела до смърт в разстояние на няколко минути, но подозирам, че непосредствената причина е било ето това тук. – Той вдигна очи и с многозначителна усмивка посочи дълбокия разрез на гърлото. – Дължината е над осемнайсет сантиметра, от мастоидната издатина зад лявото ухо чак до сухожилията под дясното. Напълно разрязва лявата югуларна вена, пресича лявата каротидна артерия и закача дясната югуларна. В най-дълбокото си място достига седем сантиметра, като засяга дори гръбначния стълб.