– Това показателно ли е?
– По мое мнение ъгълът и дълбочината на разреза предполагат, че е бил направен изотзад, при това най-вероятно с различно оръжие. Което допълнително се потвърждава и от прободната рана под лопатката. Нейното отверстие е над три сантиметра, квадратно в горния край и изострено в долния. Свидетелство за масивен нож с едно острие, по-добре пригоден да се вреже толкова дълбоко в шията.
– Малко ми е трудно да схвана картината, професоре – смръщи чело Гън. – Да не искате да кажете, че убиецът е използвал два ножа, намушкал го е в гърдите с единия, а после е минал зад гърба му и го е заклал?
Очите зад абсурдно големите защитни очила примигнаха търпеливо и снизходително.
– Не, сержант, това, което казвам, е, че нападателите са били двама. Единият го е държал изотзад, принуждавайки го да падне на колене, докато другият го е пронизвал в гърдите. Раната на гърба вероятно е случайна, нанесена, докато първият нападател се е готвел да пререже гърлото му.
Той заобиколи масата, заставайки откъм главата на мъртвия, направи първоначален разрез и започна да обелва кожата от темето на черепа.
– Съветвам ви да си представите следната картина. Жертвата е била с вързани ръце и крака и с примка на шията. Не обесена, забележете, защото иначе протриването щеше да има наклон нагоре, към точката на окачване. Въжето е било използвано да го влачат по плажа, откъдето се е събрал ситният, сребрист пясък в ноздрите и устата, както и в охлузванията по коленете и горната част на стъпалата. В даден момент са го принудили да коленичи и неколкократно са го намушкали, преди да му прережат гърлото.
Картината, обрисувана от патолога, изведнъж изникна ярко в съзнанието на Гън. По някаква причина той си представи действието да се развива нощем, на фона на фосфоресциращи морски вълни, разбиващи се в сбития, огрян от луната пясък. С потръпване си представи как бялата пяна се обагря в розово, но още по-ужасяваща бе мисълта, че бруталната разправа се е случила тук, на остров Луис, където за последните сто години имаше само две убийства.
– Дали ще е възможно да вземем пръстови отпечатъци? – попита. – Ще трябва да се опитаме да идентифицираме този човек.
Професор Мългрю не отговори веднага. Беше съсредоточен върху задачата да отдели кожата на скалпа, без да я разкъса.
– Ама че се е спекла – измърмори. – Сякаш е лакирана. – Той вдигна очи. – Върховете на пръстите са леко сбръчкани от дехидратацията, но мога да им инжектирам формалин и тогава ще получите съвсем прилични отпечатъци. – Няма да е зле да вземете и ДНК проба.
– Да, съдебният лекар вече изпрати образци в лабораторията за анализ.
– О, нима? – Професор Мългрю не изглеждаше доволен, че някой се е сетил преди него. – Надали ще научим нещо повече от тях, но знае ли човек... Виж ти! – Вниманието му внезапно бе привлечено от черепа, най-сетне разкрил се под обелената кожа. – Много интересно.
– Кое? – приближи се неохотно Гън.
– Под хирургическия белег на нашия приятел... има метална пластина. – Гън видя сивкавата правоъгълна метална плочка, дълга около пет сантиметра и прикрепена за черепа с метални шевове, преминаващи през дупчици в костта. – Явно е преживял някаква травма. Вероятно съпроводена с леко мозъчно увреждане.
По молба на Мългрю той трябваше да излезе в коридора и да наблюдава оттам през прозореца как патологът отстранява капака на черепа с помощта на вибрационния трион. Когато се върна, мозъкът вече бе изваден и лежеше в купа от неръждаема стомана.
– Да, точно както предполагах. – Професорът го бучна с пръста си. – Кистозна енцефаломалация на левия фронтален лоб.
– Което ще рече?
– Ще рече, че хич не е имал късмет, бедният. Наранил си е главата по начин, който го е оставил... как да кажа... леко слабоумен.
Той се върна към металната плочка и с внимателни движения на скалпела започна да остъргва покриващия я тънък слой засъхнала тъкан.
– Ако не греша, това е тантал. Високоустойчив на корозия метал. Навлиза в черепната пластика през първата половина на двайсети век и масово се използва при рани от шрапнели през Втората световна война. – Мългрю се наведе, разглеждайки внимателно пластината. – Имал е добра биосъвместимост, но е причинявал ужасни главоболия. Нещо, свързано с електропроводимостта. Развитието на пластмасите през шейсетте постепенно го изважда от употреба. Сега намира приложение главно в електрониката. Аха!