— Моля да уточните: съществува ли апаратура за възприемане на мисли?
— Откъде да знам? Пък и не е нужна апаратура! Ти нали умееш да предаваш изображение, звук…
— Да, господине.
— Ще му предадеш ли?
— Не, господине.
— Защо?
— Нямам заповед, господине.
— Хайде де… Нямаш заповед — измърмори Гаг. — Какво стоиш? Да вървим!
Известно време крачиха мълчешком. После Гаг каза:
— Ей ти, слушай! Кой е Корней?
— Не разбирам въпроса, господине.
— Ами… Каква длъжност заема? С какво се занимава?
— Не зная, господине.
Гаг отново се спря.
— Как така не знаеш?
— Нямам информация.
— Та той ти е собственик! Не знаеш ли кой е собственикът ти?
— Зная.
— Кой?
— Корней.
Гаг стисна зъби.
— Странно как стават тия неща, Драмба, приятелче — каза той мазно. — Корней ти е собственик, ти от осемдесет години си в къщата му и нищо не знаеш за него?
— Не е така, господине. Моят първи господар беше Ян, бащата на Корней. Той ме предаде на Корней. Това стана преди трийсет години, когато Ян се оттегли, а Корней построи къща на мястото на лагера на Ян. Оттогава Корней е мой притежател, но аз никога не съм работил с него и затова не знам с какво се занимава.
— Ъхъ… — рече Гаг и тръгна. — Значи ти изобщо не знаеш нищо за него?
— Не е така. Знам много неща за него.
— Разказвай! — заповяда му Гаг.
— Корней Янович. Ръст — сто деветдесет и два сантиметра, тегло по косвени данни — около деветдесет килограма, възраст по косвени данни — около шейсет години, индекс на социална важност по косвени данни — около нула девет…
— Почакай — каза слисан Гаг. — Млъкни за малко. Говори по същество, какво ми бърбориш.
— Не разбрах заповедта, господине — веднага отвърна Драмба.
— Ами… например женен ли е, какво му е образованието… деца… Разбра ли?
— Сведения за жената на Корней нямам. За образованието му — също. — Роботът направи пауза. — Имам информация за сина: Андрей, около двайсет и пет годишен.
— За жена му нищо не знаеш, но за сина му знаеш, така ли?
— Да. Преди единайсет години получих заповед да мина на разположение на юноша, по косвени данни около четиринайсет годишен, който Корней наричаше „син“ и „Андрей“. Намирах се на негово разположение четири часа.
— А после?
— Не разбрах въпроса, господине.
— После виждал ли си го?
— Не, господине.
— Разбра-ах — рече замислено Гаг. — Е, и с какво се занимавахте с него през тези четири часа?
— Разговаряхме. Андрей ме разпитваше за Корней.
Гаг се препъна.
— Всичко, което знаех бе ръст и тегло. После той ме прекъсна. Пожела да му разкажа за работата на Ян на другите планети.
Да-а-а. Значи такива ми ти работи. Е, това не ни засяга. Ама че дръвник! Няма защо да го питам и за къщата, ясно е — нищо не знае. Всичките ми планове провали, безделника му с безделник. Защо все пак Корней ми го пробута? А пък аз няма да го оставя, докато не го проверя!
— Напомням ви — сигнализира Драмба, — че вие имахте намерение да вървите към къщи.
— Ами да, имах намерение. Защо?
— Ние все повече се отдалечаваме от посоката на движение, господине.
— Теб никой не те пита — каза Гаг. — Искам да видя какво е това нещо на хълма.
— Това е обелиск, господине. Паметник над братска могила.
— На кого? — живо попита Гаг.
— На героите от последната война. Преди сто години археолозите открили на този хълм братска могила.
Ще видим, помисли си Гаг и ускори крачка. Дръзка и дори страшна мисъл му мина през главата. Рисковано е, помисли си той. Ох, ще ми откъснат главата! А защо? Аз откъде да знам кое как е? Тук съм нов човек, нищо не разбирам, нищо не знам… Пък и навярно нищо няма да излезе от това… Ами ако излезе… Ако стане, значи всичко е точно. Добре, нека опитаме.
Хълмът беше нисък, около двайсет — двайсет и пет метра височина, а над него се издигаше гранитна плоча, още толкова висока. Беше гладко полирана от едната страна и грубо одялана от всички останали страни. На полираната повърхност беше издълбан надпис — със старинни букви, които Гаг не познаваше. Той обиколи обелиска и се върна на сянка. Седна.
— Редник Драмба! — каза той тихо.
Роботът обърна към него ушатата си глава.
— Когато казвам „редник Драмба“ — отново тихо рече Гаг, — трябва да отговаряш: „Слушам, господин ефрейтор“.
— Разбрах, господине.
— Не господине, а господин ефрейтор! — развика се Гаг и скочи на крака. — Господин ефрейтор, разбра ли? Селско корито!
— Разбрах, господин ефрейтор.
— Не „разбрах“, а „тъй вярно“!
— Тъй вярно, господин ефрейтор.
Гаг се приближи плътно до него, сложи ръце на кръста си и се вторачи отдолу нагоре към непроницаемата матова решетка.